Page 117 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 117

оня свят стотици пътници. Причина за нещастието е небрежност на

      железопътни работници.  Те  единодушно  заявяват  пред  съдебните

      заседатели, че преди 10-12 години техният труд траел само 8 часа
      дневно. През последните 5-6 години той бил надут до 14, 18 и 20 ча-

      са, а при особено голям наплив на пътници, както напр. през перио-

      дите на увеселителните влакове, работното време понякога продъл-

      жавало без прекъсване 40—50 часа. Те били обикновени хора, а не

      циклопи. В даден момент тяхната работна сила се отказвала да слу-

      жи. Те просто се вдървявали. Мозъкът им преставал да мисли, очите

      — да виждат. Напълно „respectable British Juryman” [достопочтеният
      британски съдебен заседател] отговаря с присъда, която предава ра-

      ботниците на углавния съд по обвинение в „manslaughter” [непреду-

      мишлено убийство]и в една милостива прибавка изказва благочести-

      во пожелание господа железопътните магнати-капиталисти в бъдеще

      да бъдат по-щедри при купуване на необходимия брой „работни сили”

      и  да  показват  по-голямо  „въздържание”  или  „самоотречение”  или

      „пестеливост” при изсмукване на платената работна сила.*87 s87q



      От пъстрата тълпа работници от всички професии, възрасти и поло-

      ве, които ни преследват по-настойчиво, отколкото душите на убитите

      са преследвали Одисей, и по самия вид на които, дори без сините

      книги под мишниците им, още от пръв поглед личи непосилният труд,
      ние ще извлечем две фигури, чийто пoразителен контраст доказва, че

      пред капитала всички хора са равни — една модистка и един ковач.
      s88q

      През последните седмици на юни 1863 г. всички лондонски всекид-
      невни  вестници  напечатиха  една  статия  със  сензационно заглавие:

      „Death  from  simple  Overwork”  (смърт  просто  от  извънмерен  труд).

      Касаеше се за смъртта на шапкарката Мери Ан Уокли, двадесетго-

      дишна, работничка в една твърде почтена, придворна мануфактура

      за дамски шапки, управлявана от една госпожа с милото име Елиза.

      Наново се разкри старата, тъй често разказвана история*88, че тези

      момичета работят без прекъсване средно по 16½ часа, а през сезона




                                                           117
   112   113   114   115   116   117   118   119   120   121   122