Page 124 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 124

хората, които работят в нощна смяна, са еднакво здрави като онези, кои-
            то работят само денем… Нашите възражения против забраната на нощ-

            ния труд за момчета под 18 години се основават само на това, че то ще

            увеличи нашите разноски, и това е и единственото ни основание. (Каква
            цинична наивност!) Ние вярваме, че това увеличение би надминало оно-

            ва, което предприятието би могло лесно да понесе без вреда за своя ус-
            пех. (Каква лигава, устата фразеология!) Работници тук рядко се намират

            и може да станат недостатъчни при такова регулирване» (т.е. Елис, Бра-
            ун и С-ие биха могли да се озоват във фатално затруднение да плащат

            напълно стойността на работната сила)*100

            [*100 Пак там, 80, стр. XVI]



            «Стоманените и железни заводи „Циклоп” на господа Кемел и Сие са от

            същия едър мащаб, както и заводите на гореказания Джон Браун и Сие.
            Директорът на тези заводи връчил своите писмени свидетелски показа-

            ния  на  правителствения  комисар  Уайт,  но  сетне  счел  за  по-удобно  да
            скрие ръкописа, който му бил върнат за преглед. Но господин Уайт има

            добра памет. Той много добре помни, че за тези господа Циклопи забра-

            ната на нощния труд за деца и младежи е „нещо невъзможно; то би било
            равносилно на затваряне на заводите им” — а при това тяхното предп-

            риятие има малко повече от 6% младежи под 18 и само 1% под 13 годи-
            ни!»*101


            [*101 „Fourth Report etc.” 1865, 82, стр. XVII]


      Господин Е. Ф. Сандерсън от фирмата Братя Сандерсън и Сие, сто-

      манолеярни, валцови и ковачни заводи в Aтърклиф, заявява следно-

      то по същия въпрос:



            «От забраната на нощния труд за младежи под 18 години биха произлез-
            ли големи мъчнотии. Главната е в увеличаване на разноските, което не-

            избежно би било предизвикано от заместване на труда на момчетата с
            труд на възрастни. На каква сума би възлязло това, аз не мога да кажа,

            но навярно не би било така много, че фабрикантът да може да покачи

            цената на стоманата, и следователно загубата би паднала върху него,
            тъй като работниците (какъв твърдоглав народ!) биха се отказали да я

            понесат.” Г-н Сандерсън не знае колко плаща на децата, но „то може би



                                                           124
   119   120   121   122   123   124   125   126   127   128   129