Page 127 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

XVII век

„Какво е един работен ден?” Колко голямо е онова време, през което

капиталът има право да консумира работна сила, чиято еднодневна

стойност той заплаща? Докъде може да бъде удължен работният ден

отвъд работното време, необходимо за възпроизвеждане на самата

работна сила? На тези въпроси капиталът отговаря: работният ден

всекидневно се състои от всичките 24 часа, след като се извадят

ония малко часове за почивка, без които работната сила абсолютно
никак не може да възобнови своето действие. По начало от само се-

бе си се разбира, че работникът през целия си живот е само работна

сила и че затова всичкото време, с което той разполага, е по природа

и по право работно време и значи принадлежи на самонарастване на

капитала. Време за физическо развитие, за умствено развитие, за из-

пълняване на обществени функции, за другаруване, за свободно раз-

витие на физически и умствени сили, дори неделната почивка — пък

било то и в страната наs104qсвещения неделен ден*104 — вятър рабо-

та! Но в своя безмерен, сляп нагон, в своята вълча, ненаситна жажда

за принаден труд капиталът погазва не само моралните, но и чисто

физическите максимални граници на работния ден. Той узурпира

времето за растеж, за развитие и за опазване на тялото. Той заграб-

ва времето, което е необходимо за поглъщане на чист въздух и слън-
чева светлина. Той гризе от времето за ядене и гледа колкото може

повече да го включи в самия производствен процес, така че храната

да се дава на работника като на просто средство за производство,

както на парния котел се дават въглища, а на машините — лой или

масло. Той заменя здравия сън, тъй необходим за набиране, възоб-

новяване и опресняване на жизнената сила, само с толкова часа не-

подвижност, колкото е необходимо за съживяване на един абсолютно
изтощен организъм. Тук не нормалното поддържане на работната си-

ла определя границите на работния ден — напротив, колкото може

по-голямото изразходване на работна сила през денонощието — кол-

кото и болезнено, насилствено и мъчително да е това изразходване

127