Page 129 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

Робовладелецът купува своя работник така, както купува своя кон.

Заедно с роба той губи и един капитал, който трябва да бъде замес-

тен с нови разноски на пазара за роби. Но „колкото фатално-
съсипващо да влияят върху човешкия организъм оризените полета

на Джорджия и блатата на Мисисипи, все пак това опустошаване на

човешки живот не е така голямо, че да не е могло да бъде компенси-

рано от плодородните полета на Вирджиния и Кентъки. Икономичес-

ките съображения, които биха могли да бъдат известна гаранция за

човешко отнасяне с робите, доколкото интересът на господаря е съв-

падал със съхраняване на робите, след въвеждане на търговията с
роби се превръщат в обратното, в основания за крайно съсипване на

роба, защото щом като неговото място може да бъде винаги попъл-

нено от чужди източници за негри — трайността на неговия живот

става много по-малко важна от неговата производителност, докато тя

трае. Затова за страни, които внасят роби, се явява като максима на

робовладелското стопанство, че най-добрата икономия се състои в

това — в колкото може по-кратко време да се изсмучи от човешкия
добитък колкото може по-голямо количество труд. Именно при тро-

пическите култури, където годишните печалби често пъти са равни на

целия капитал на плантацията, животът на негрите се жертва най-

безскрупулно. Земеделието на Западна Индия, която от векове е би-

ла люлка на баснословни богатства, е погълнало милиони хора от

африканска раса. В днешно време в Куба, където доходите възлизат

на милиони и където плантаторите са князе, ние наблюдаваме у кла-

сата на робите не само най-груба храна и най-изтощителен и непре-

къснат труд, но и това, че голяма част от тях направо гинат всяка го-
дина от бавното мъчение "свръх-труд" и липса на сън и почив-

ка.”*106

[*106 Кернс, The Slave Power, стр. 110, 111]

Mutato nomine de te fabula narratur! [лат.: макар че името ти е про-
менено, за тебе става дума тук!] Вместо търговия с роби чети тру-

дов пазар, вместо Кентъки и Вирджиния — Ирландия и земеделските

129