Page 128 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 128
— определя времето за почивка на работника. Капиталът не пита за
продължителността на живота на работната сила. Това, което го ин-
тересува, е само максимумът работна сила, която може да задейства
през един работен ден. Той постига тази цел чрез скъсяване живота
на работната сила — също както алчният селски стопанин достига
увеличаване на доходността на своята земя чрез изтощаване на пло-
дородността на почвата.
Така че капиталистическото производство, което по същество е про-
изводство на принадена стойност, всмукване на принаден труд, с
удължаването на работния ден произвежда не само израждане на
човешката работна сила, като ограбва и нормалните морални и фи-
зически условия за развитие и функциониране. То произвежда преж-
девременното изтощаване и умъртвяване на самата работна си-
ла.*105 То удължава производственото време на работника в да-
ден срок, като скъсява времето на неговия живот.
[*105 „Ние вече приведохме в нашите предишни отчети констатации на
редица опитни фабриканти, според които извънредните часове… сигурно
крият в себе си опасност от преждевременно изтощаване на човешката
работна сила.” „Child Empl. Comm., IV Report 1865 г. 64, Стр. XІІІ]
Но стойността на работната сила включва стойността на стоките, не-
обходими за възпроизвеждане на работника или за размножаване на
работническата класа. Така че щом като противоестественото удъл-
жаване на работния ден, към което по необходимост се стреми капи-
талът в своя безмерен нагон към самонарастване, скъсява периода
на живота на отделните работници, а с това и продължителността на
работната им сила — става необходимо по-бързо заместване на из-
носената работна сила, значи и включване на по-големи амортизаци-
онни разноски във възпроизвеждане на работната сила - също както
всекидневно възпроизвежданата част от стойността на една машина
е толкова по-голяма, колкото по-бързо тя се износва. Така че капита-
лът като че ли в свой собствен интерес има нужда от нормален рабо-
тен ден.
128