Page 170 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

дали последната се отнася към първата както 1:2, 1:10 или 1:х — то-

ва не засяга току-що установения закон, тъй като стойността на пос-

тоянния капитал, както ни е известно от предишния анализ, наистина
се явява отново в стойността на продукта, но не влиза в новосъзда-

дения стойностен продукт. За да се наемат 1000 предачи, нужен е,

естествено, повече суров материал, вретена и т.н., отколкото наема-

не на 100. Но стойността, на тези добавъчни средства за производст-

во може да се качва, да спада, да остава без промяна, да бъде голя-

ма или малка — тя остава без никакво влияние върху процеса на на-

растване на работните сили, които ги движат. Така че установеният
по-горе закон приема следната форма: масите стойност и принадена

стойност, произведени от различни капитали, при дадена стойност и

еднаква степен на експлоатация на работната сила са право пропор-

ционални на величината на променливите съставни части на тези ка-

питали, т.е. на техните превърнати в жива работна сила съставни

части.

Този закон явно противоречи на целия опит, основан на външната

привидност на явленията. Всеки знае, че един памукопредач, който,

като се пресметне съотношението на частите на вложения общ капи-

тал, употребява относително много постоянен и малко променлив ка-

питал, не получава поради това по-малко печалба или принадена

стойност отколкото един хлебар, който поставя в движение относи-

телно много променлив и малко постоянен капитал. За решение на

това привидно противоречие са потребни още много междинни брън-
ки, също както в елементарната алгебра са потребни още много меж-

динни брънки, за да се разбере, че може да представлява една дейс-

твителна величина. Макар че класическата икономия никога не е

формулирала този закон, тя инстинктивно се опира на него, защото

той е необходим извод от закона за стойността изобщо. С насилстве-

на абстракция тя се старае да го спаси от противоречията в неговата

външна проява. По-сетне*203 ще видим, че школата на Рикардо се

спъна в този камък. А вулгарната икономия, която „наистина нищо не

170