Page 172 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 172

единична работна сила, използвана ден след ден през цялата година

      за получаване на принадена стойност. Ако този работник притежава-

      ше свои собствени средства за производство и ако се задоволяваше
      с живота на работник, щеше да му бъде достатъчно онова работно

      време, което е необходимо за произвеждане на неговите средства за

      живот, да кажем 8 часа дневно. Значи щяха да му бъдат потребни

      средства за производство само за 8 работни часа. А капиталистът,

      който освен тези 8 часа го кара да извършва напр. още 4 часа прина-

      ден труд, има нужда от една допълнителна парична сума за набавяне

      на допълнителни средства за производство. Но според нашето пред-
      положение той би трябвало да ангажира двама работника, за да мо-

      же от всекидневно присвояваната принадена стойност да живее като

      работник, т.е. да може да задоволява своите необходими потребнос-

      ти. В този случай целта на неговото производство би била само под-

      държане на живота, а не увеличение на богатството — а пък послед-

      ното е предпоставка за капиталистическото производство. За да мо-

      же той да живее само два пъти по-добре от обикновен работник и да
      превръща половината от произведената принадена стойност отново

      в капитал, той би трябвало заедно с броя на работниците да увеличи

      8 пъти минимума на авансирания капитал. Разбира се, той може съ-

      що, както и неговият работник, да участва непосредствено в произ-

      водствения процес, но тогава той е само нещо средно между капита-

      лист и работник, той е „дребен майстор”.saa Известно стъпало от разви-

      тието на капиталистическото производство определя капиталистът да

      може да употребява за присвояване и следователно за контролиране

      на чужд труд и за продажба на продуктите на този труд всичкото вре-
      ме,  през  което  той  е  капиталист,  т.е.  през  което  функционира  като


      олицетворен капитал.*205 Средновековният цехов строй се е ста-

      раел насила да попречи на превръщането на майстора-занаятчия в

      капиталист,  като  ограничавал  до  твърде  незначителен  максимум
      броя на работниците, които можел да държи един отделен майстор.

      Притежателят на пари или стока се превръща наистина в капиталист

      едва  когато  авансираната  в  производството  минимална  сума  става


                                                           172
   167   168   169   170   171   172   173   174   175   176   177