Page 172 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

единична работна сила, използвана ден след ден през цялата година

за получаване на принадена стойност. Ако този работник притежава-

ше свои собствени средства за производство и ако се задоволяваше
с живота на работник, щеше да му бъде достатъчно онова работно

време, което е необходимо за произвеждане на неговите средства за

живот, да кажем 8 часа дневно. Значи щяха да му бъдат потребни

средства за производство само за 8 работни часа. А капиталистът,

който освен тези 8 часа го кара да извършва напр. още 4 часа прина-

ден труд, има нужда от една допълнителна парична сума за набавяне

на допълнителни средства за производство. Но според нашето пред-
положение той би трябвало да ангажира двама работника, за да мо-

же от всекидневно присвояваната принадена стойност да живее като

работник, т.е. да може да задоволява своите необходими потребнос-

ти. В този случай целта на неговото производство би била само под-

държане на живота, а не увеличение на богатството — а пък послед-

ното е предпоставка за капиталистическото производство. За да мо-

же той да живее само два пъти по-добре от обикновен работник и да
превръща половината от произведената принадена стойност отново

в капитал, той би трябвало заедно с броя на работниците да увеличи

8 пъти минимума на авансирания капитал. Разбира се, той може съ-

що, както и неговият работник, да участва непосредствено в произ-

водствения процес, но тогава той е само нещо средно между капита-

лист и работник, той е „дребен майстор”.saa Известно стъпало от разви-

тието на капиталистическото производство определя капиталистът да

може да употребява за присвояване и следователно за контролиране

на чужд труд и за продажба на продуктите на този труд всичкото вре-
ме, през което той е капиталист, т.е. през което функционира като

олицетворен капитал.*205 Средновековният цехов строй се е ста-

раел насила да попречи на превръщането на майстора-занаятчия в

капиталист, като ограничавал до твърде незначителен максимум
броя на работниците, които можел да държи един отделен майстор.

Притежателят на пари или стока се превръща наистина в капиталист

едва когато авансираната в производството минимална сума става

172