Page 173 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 173
много по-голяма от средновековния максимум.s205aq Тук, както и в приро-
дознанието, се потвърждава верността на закона, открит от Хегел в
неговата „Логика” — че при известна точка чисто количествените из-
менения преминават в качествени.*205a
Минимумът на сумата от стойности, с която отделният притежател на
пари или стока трябва да разполага, за да се излюпи във вид на ка-
питалист, е различен за различните стъпала от развитието на капи-
талистическото производство и, при дадено стъпало на развитие, е
различен в различните сфери на производството, в зависимост от
техните особени технически условия. Известни сфери на производст-
вото още в началото на капиталистическото производство изискват
един минимум капитал, който още не се намира в ръцете на отделни
личности. Това предизвиква отчасти даването на държавни субсидии
на такива частни лица, както във Франция през времето на Колбèр и
както в някои немски държави чак до наше време; отчасти —
oбразуването на дружества с определен от закона монопол за експ-
лоатиране на известни клонове от индустрията и търговията*206
— предтечи на модерните акционерни дружества.
[*206 Мартин Лyтep нарича такива институти „дружество Монополия”.]
__________
Ние не се спираме върху подробностите на измененията, които пре-
търпя отношението между капиталист и наемен работник в хода на
производствения процес, значи не се спираме и на по-нататъшните
определения на самия капитал. Нека изтъкнем само някои по-главни
точки.
В рамките на производствения процес капиталът се разви в команд-
ване на труда, т.е. на действащата работна сила или на самия ра-
ботник. Олицетвореният капитал, капиталистът, бди работникът да
изпълнява своята работа старателно и с нужната степен интензив-
ност.
173