Page 171 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

е научила”, и тук, както и навсякъде другаде, се улавя за външното

привидно противоречие срещу закона на явлението. Тя мисли, в про-

тивоположност на Спиноза, че „невежеството е достатъчно дока-
зателство”.

[*203 По-подробно за това в „Четвъртата книга”.]

Трудът, който целокупният капитал на едно общество поставя всеки

ден в движение, може да се разгледа като един единствен работен

ден. Ако напр. броят на работниците е един милион, а средният ра-

ботен ден на един работник — 10 часа, общественият работен ден се

състои от 10 милиона часа. При дадена продължителност на този ра-
ботен ден — все едно дали границите му са физически или социално

определени — масата на принадената стойност може да бъде увели-

чена само с увеличаване броя на работниците, т.е. на работническо-

то население. Нарастването на населението образува тук математи-

ческата граница за производство на принадена стойност от страна на

целокупния обществен капитал. И обратно. При дадена величина на

населението тази граница се образува от възможното най-голямо

удължаване на работния ден.*204 В следната глава ще видим, че

този закон важи само за досега разгледаната форма на принадената

стойност.

[*204 „Трудът на едно общество, т.е. времето, употребено за стопанството,

представлява дадена величина, да кажем, по 10 часа дневно от един милион

души или 10 милиона часа… Капиталът има граница на своето нарастване.
Във всеки даден период тази граница се състои в действителния размер на

употребеното за стопанството време.” („An Essay on the Political Economy of
Nations”, Лондон, 1821 г., стр. 47, 49)]

От досегашното разглеждане на производството на принадената

стойност следва, че не всяка произволна сума пари или стойности
може да бъде превърната в капитал; напротив, за това превръщане е

необходим като предварително условие известен минимум от пари

или разменна стойност в ръцете на отделния притежател на пари или

стоки. Минимумът променлив капитал е разходната цена на една

171