Page 174 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

По-нататък капиталът се разви в едно принудително отношение, зас-

тавящо работническата класа да влага повече труд, отколкото изиск-

ва тесният кръг на нейните собствени жизнени потребности. Като
подбудител на чуждо трудолюбие, като изсмуквач на принаден труд и

експлоататор на работна сила капиталът надминава по енергия, не-

наситност и активност всички предишни производствени системи, по-

чиващи върху пряк принудителен труд.

Капиталът най-напред подчинява труда при техническите условия, в
които той го заварва исторически. Поради това той не изменя непос-

редствено начина на производство. Затова производството на прина-

дена стойност в разгледаната досега форма, чрез просто удължаване

на работния ден, изглеждаше независимо от всяка промяна в начина

на производство. В старомодната хлебарница то беше не по-малко

ефикасно отколкото в модерната памукопредачна фабрика.

Aко разглеждаме производствения процес от гледна точка на трудо-

вия процес, работникът се отнася към средствата за производство не

като към капитал, а като към просто средство и материал на своята

целесъобразна производствена дейност. В кожарската фабрика напр.

той се отнася към кожите само като към предмети на своя труд. Той

щави кожа, но не кожата на капиталиста. Друг е въпросът, когато раз-

глеждаме производствения процес от гледна точка на процеса на на-

растване на стойността. Средствата за производство веднага се
превръщат в средства за всмукване на чужд труд. Сега вече не ра-

ботникът употребява средствата за производство, а средствата за

производство употребяват работника. Вместо да бъдат погълнати от

него като материални елементи на неговата производствена дейност,

те го потребяват като фермент на техния собствен жизнен процес, а

жизненият процес на капитала се състои само в неговото движение

като самонарастваща стойност. Металолеярни пещи и работилници,
които нощем спират и не всмукват никакъв жив труд, са „чиста загуба”

за капиталиста. Затова металолеярните пещи и работилници предс-

тавляват една „претенция за нощен труд” на работните сили. Просто-

174