Page 178 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ният контраст между търговията и комарджийството, което представлява са-
мо размяна на пари срещу пари.” (Т. Корбет, An Inquiry into the Causes and

Modes of the Wealth of Individuals; or the Principles of Trade and Speculation

explained, Лондон, 1841, стр. 5). Макар че Корбет не вижда, че П—П, размя-
ната на пари срещу пари, представлява форма на циркулация, характерна не

само за търговския капитал, но и за всеки капитал, той поне признава, че та-
зи форма е обща за една разновидност на търговията — спекулацията, и за

комарджийството — но пък тогава идва Мак-Кълък и намира, че всяко купу-
ване с цел за продажба е спекулация и че значи отпада разликата между

спекулация и търговия. „Всяка сделка, при която едно лице купува даден

продукт за да го продаде отново, е всъщност спекулация.” (Мак-Кълък, А
Dictionary practical etc. of Commerce, Лондон, 1847 г., стр. 1009). Много по-

наивен е Пинто, този Пиндар на амстердамската борса: „Търговията е ко-
марджийство (тази фраза е заета от Лок), а от просяци не може да се спече-

ли нищо. Ако човек в продължение на дълго време е измъкнал всичките пари
от всички [съиграчи], би трябвало с доброволно споразумение да им върне

по-голямата част от печалбата, за да може играта да започне наново.” (Пин-

то, Traite de la Circulation et du Credit, Амстердам, 1771, стр. 231)]
a4a

[*4a - Това е място на голяма ТЕРМИНОЛОГИЧЕСКА „КАША“,

защото новата стойност (ΔП), която Маркс съвсем основателно нарича на
немски „още стойност“ или „добавена стойност“, още съвсем не може да

образува капитал. Такова добавяне на стойност го има във всички видове
общества, включително както в първобитния комунизъм, така и в развития.

ΔП е необходимо, но недостатъчно условие за образуване на капитал. Ще

обясним:

Принадена стойност има тогава, когато само ЧАСТ от добавената стойност
(ΔП) се присвоява от капиталиста, а другата ЧАСТ остава за потребление

(заплащане) на работника. Точно тази присвоена, открадната от работника
стойност, трябва да се нарече излишък (surplus), защото всичко, което

човек не може да изяде (не му бъдe позволено да изяде), то му е ИЗЛИШЪК.

Защото за разлика от животните, човекът винаги произвежда ИЗЛИШЪК, т.е.
произвежда повече, отколкото може нормално да потреби. Проблемът е КОЙ

КОНТРОЛИРА ИЗЛИШЪКА: при капитализма - капиталистът, при комунизма -
разбирателството между самите производители на тоя излишък.

178