Page 183 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

нично обстоятелство намали или увеличи цената: равенството тогава е на-
рушено, но това нарушение се дължи на тази странична причина, а не на

размяната.” (Льо Трон, De l'lnleret Social, стр. 904)]
a20

[*20 „Размяната по своята природа е договор на равенство, който се

сключва между една стойност и друга, равна на нея стойност. Следователно
тя не е средство за забогатяване, понеже се дава толкова, колкото се полу-

чава.” (Льо Ттрон, пак там, стр. 903)]
a21

[*21 Кондияк, Le Commerce et le Gouvernement (1776). Издание Daire et

Molinari в „Melanges d'Economie Politique”, Париж, 1847 г., стр. 267]
a22

[*22 Затова Льотрон много правилно възразява на своя приятел Кондияк:

„В развитото общество няма нищо излишно.” Същевременно той му подх-
върля забележката, че „ако и двамата разменящи получават еднакво повече

срещу еднакво по-малко, и двамата получават по еднакво.” Тъй като Кондияк
няма още нито най-малка представа за природата на разменната стойност,

той е най-подходящият авторитет за г. проф. Вилхелм Рошер — за неговите

собствени детински възгледи. Виж неговата книга „Die Grundlagen der.
Nationalekonomie”, 3 издание, 1858 г.]
a23
[*23 С. П. Нюмeн, Elements of Political Economy, Ендовър и Ню-Йорк, 1835,

стр. 175]
a24
[*24 „Чрез покачването на номиналната стойност на продукта… продавачи-

те не стават по-богати… тъй като тъкмо онова, което спечелват като прода-

вачи, те го изразходват като купувачи.” („The Essential Principles of the Wealth
of Nations etc.”, Лондон, 1797 г., стр. 66)]
a25
[*25 „Aко човек е принуден да продава за 18 ливри известно количество от

такива произведения, което в действителност има стойност 24 ливри, то пък

когато употреби същите пари за купуване, за 18 ливри ще получи толкова,
колкото за 24 ливри.” (Льо Ттрон, De l'lnteret Social, стр. 897)]
a26
[*26 „Така че никoй продавач обикновено не може да покачва цената на

своите стоки, за да не бъде също тъй принуден да плаща по-скъпо стоките на

другите продавачи; по същата причина никой потребител не може обикнове-
но да купува по-евтино, за да не бъде също така принуден да намали цената

на стоките, които сам продава.” (Мерсие Деларивиер, L'Ordre naturel etc., стр.

183