Page 181 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

на стоковата търговия е била разменната търговия, но с нейното разширение
по необходимост са се появили парите. С изнамирането на парите разменна-

та търговия по необходимост е трябвало да се развие в стокова търговия, а

тази последната — в противоречие на своята първоначална тенденция — се
е оформила в хрематистика, в изкуство да се печелят пари. А хрематистика-

та се различава от икономиката по това, че „за нея циркулацията е източник
на богатството”. И изглежда, че тя се върти около парите, тъй като парите са

началото и краят на този вид размяна. Затова и богатството, към което се
стреми хрематистиката, е безгранично. И както всяко изкуство, което схваща

целта си не като средство, а като самоцел, е неограничено в своя стремеж,

защото постоянно се старае все повече и повече да се приближи към нея —
докато изкуствата, които се стремят само към средствата за достигане на

целта, не са неограничени, защото самата им цел им поставя граница — тъй
и хрематистиката няма граница за своята цел, а целта й е абсолютно забога-

тяване. Икономиката, а не хрематистиката, има граница… първата има за
цел нещо различно от самите пари, а втората — тяхното умножаване…

Смесването на двете форми, които се преплитат една в друга, кара някои да

виждат в запазването и умножаването на парите до безкрайност крайната
цел на икономиката. (Аристотел, De Republica, изд. на Бекер, книга I, стр. 8

и 9)]
a7

[*7 „Стоките (тук в смисъл на потребителни стойности) не са определящата

цел на капиталиста, който върши сделки… негова определяща цел са пари-
те.” (Т. Челмърс, On Political Economy etc., 2 издание, Лондон, 1832, стр. 166)]
a8
[*8 „Макар че търговецът не подценява вече постигнатата печалба, негови-

ят поглед винаги е насочен към бъдещата печалба.” (А. Дженовези, Lezioni di

Economia Civile, (1765). Издание на италианските икономисти от Кустоди,
Parte Moderna, т. VIII, стр. 139)]
a9
[*9 „Ненаситната страст към печалба, този проклет глад за злато винаги

определя капиталиста.” (Мак-Кълък, The Principles of Political Economy, Лон-

дон, 1830 г., стр. 179) Разбира се, това схващане не пречи на същия Мак-
Кълък и компания при теоретически затруднения, напр. при разглеждане на

свръхпроизводството, да превръщат същия капиталист в добър гражданин,

за когото е важна само потребителната стойност и който дори развива истин-
ски хищнически апетит към обуща, шапки, яйца, басми и към други съвсем

домашни видове потребителна стойност.]

181