Page 180 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

„добавена стойност“ или „още стойност“. И от тук нашето „принадена
стойност“, падражавайки термина на Маркс. Но този термин, целящ да

обясни капиталистическата кражба на излишъка (кражбата на оная чяст от

продукта, която не се позволява на работника да потреби както реши), МОЖЕ
да се приложи към комунистическото общество, защото при него винаги ще

се добавя стойност (усъвършенстване), но няма да се краде нито част от нея.

Все пак трябва да сме благодарни на Маркс въобще за прозрението на самия
процес на възпроизводство и за ясно разграничения процес на формиране на

горните видове стойности. А това, че не е случил с точен термин... - ами

нали на нас се пада да усъвършенстваме труда му, а не да му се доверяваме
сляпо. Той самият казва: „Не приемай нищо на доверие.“

Както ще видим и на други места, Маркс (или преводачите му), правят

подобни терминологически грешки. Например там, където се казва, че
„парите са мярка за стойността“. Обяснението за грешка ще го видите

там...
a5

[*5 „Капиталът се дели… на първоначален капитал и на печалба, т.е. при-

раст на капитала… макар че практиката веднага пак превръща тази печалба
в капитал и я пуска заедно с него в ход.” (Ф. Енгелс, Umrisse zu einer Kritik der

Nationalokonomie, в „Deutsh-Franzosische Jahrbiicher”, редактирани от Арнолд

Руге и Карл Маркс, Париж, 1844, стр. 99)]
a6

[*6 Аристотел противопоставя икономиката на хрематистиката. Той изхожда

от икономиката. Доколкото тя представлява придобиване на блага, тя се ог-
раничава до набавянето на предмети, необходими за живота и полезни за

домакинството или за държавата. „Истинското богатство се състои от такива
потребителни стойности, защото онова количество на такъв вид собственост,

което е достатъчно за по-добър живот, не е неограничено. Но има и друг вид

изкуство за придобиване, което предимно и с право се нарича хрематистика
и при което изглежда, че не съществува никаква граница за богатството и

владението. Стоковата търговия (значи буквално търговия на дребно и Арис-
тотел взема тази форма, защото в нея преобладава потребителната стой-

ност) по своята природа не спада към хрематистиката, тъй като при нея раз-
мяната се отнася до необходимото за самите тях (купувачи и продавачи).”

Поради това — развива той по-нататък мисълта си — първоначална форма

180