Page 185 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 185

Уейланд,  The  Elements  of  Political  Economy,  Бостон,  1853  г.,  стр.  168)]

      a33
      [*33 „При господството на неизменни еквиваленти търговията би била не-

      възможна.” (Джордж Опдайк, A Treatise on political Economy, Ню-Йорк, 1851,

      стр. 69.)„В основата на разликата между реална стойност и разменна стой-
      ност лежи един факт — а именно фактът, че стойността на една вещ се раз-

      личава от така наречения еквивалент, който се дава за нея в търговията, т.е.

      че  този  еквивалент  съвсем  не  е  еквивалент.”  (Ф.  Енгелс,  Umrisse  zu  einer
      Kritik der National Ökonomie, стр. 96)]
      a34
      [*34 Бенджамин Франклин, Works, том II, издание [на Спаркс в „Positions to

      be examined concerning National Wealth”]
      a35

      [*35 Аристотел, De Republica, книга I, гл. 10]
      a36

      [*36 „При обикновени условия на пазара печалба не се получава от размя-
      на. Ако не е съществувала от по-рано, тя не би могла да бъде налице и след

      тази сделка.” (Рамзей, An Essay on the Distribution of Wealth, стр. 184)]
      a37

      [*37 След направения разбор читателят ще разбере, че това означава са-

      мо: Образуването на капитала трябва да бъде възможно и тогава, когато це-
      ната на стоката е равна на стойността на стоката. То не може да бъде обяс-

      нено с отклонението на стоковите цени от стоковите стойности. Aко цените

      действително се отклоняват от стойностите, трябва най-напред да ги све-
      дем към последните, т.е. да не вземаме под внимание това обстоятелство,

      като чисто случайно, и така да имаме пред себе си в чист вид явлението на
      образуване на капитал въз основа на стоковата размяна и при изучаването

      му да не ни забъркват пречещи странични обстоятелства, чужди на същинс-
      кия процес. Известно е впрочем, че това свеждане съвсем не е само научна

      процедура. Постоянните колебания на пазарните цени, тяхното покачване и

      спадане, се компенсират, взаимно се снемат и сами се свеждат към средната
      цена като към своя вътрешна норма. Тя е пътеводната звезда напр. за търго-

      веца  или  индустриалеца  във  всяко  начинание,  което  изисква  по-
      продължително време. Така че той знае, че ако се вземе един по-дълъг пе-

      риод като цялост, стоките наистина не се продават нито по-долу, нито по-
      горе, а винаги по тяхната средна цена. Така че ако незаинтересованото мис-

      лене беше в интереса на капиталиста, той би трябвало до си постави проб-



                                                           185
   180   181   182   183   184   185   186   187   188   189   190