Page 184 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 184

555)]

      *2*7*
      [*27 P. Торенс, An Essay on the Production of Wealth, Лондон, 1821 г., стр.

      349]
      *2*8*
      [*28 „Мисълта, че потребителите заплащат печалбата, сигурно е напълно

      абсурдна.  Кои  са  потребителите?”  (Джордж  Рамзей,  An  Essay  on  the

      Distribution of Wealth, Единбург, 1836 г., стр. 183)]
      a29

      [*29 „Когато някой не намира търсене за стоките си — съветва ли го г. Мал-

      тус да плати на друго лице, та то да му купи стоките?”, така един негодуващ
      рикардианец запитва Малтус, който, както и неговият ученик попът Челмърс,

      величае икономическото значение на класата на тези, които само купуват или
      консумират.  Виж:  „An  Inquiry  into  those  principles  respecting  the  Nature  of

      Demand and the Necessity of Consumption, lately advocated by Mr. Malthus etc.”,
      Лондон, 1821 г., стр. 55]
      a30

      [*30 Детю дe Траси макар да е — а може би защото е — член на „Френския
      институт” — обединение на френските академии на науките и изкуствата], е

      бил  на противоположното мнение. Индустриалните  капиталисти, казва  той,

      си  докарват  печалбите  с  това,  че  „продават  всичко  по-скъпо,  отколкото  е
      струвало неговото производство. Но на кого продават? Най-напред едни на

      други.” („Traite de la Volonte etc.”, стр. 239)]
      a31

      [*31  „Размяната  на  две  равни  стойности  нито  увеличава,  нито  намалява

      масата на стойностите, които се намират в обществото. A размяната на две
      неравни  стойности…  също  така  никак  не  изменя  сумата  на  обществените

      стойности, макар че прибавя към състоянието на единия онова, което отнема
      от състоянието на другия.” (Ж. Б. Сей, Traite D'Economie Politique, том II, стр.

      443 сл.) Разбира се, Сей, без да мисли за изводите от това положение, го

      взема почти буквално от физиократите. Следният пример ще изтъкне начина,
      по който той, за да увеличи своята собствена „стойност”, използува техните

      съчинения, които по негово време са били почти изгубени. „Най-знаменитото”
      положение на господин Сей: Продуктите се купуват само с продукти (пак

      там, том II, стр. 441), в оригинала на физиократите гласи: Произведенията се
      плащат само с произведения Льо Ттрон, De l'Interet Social, стр. 899)]
      a32

      [*32 „Изобщо размяната не придава на продуктите никаква стойност.” (Ф.

                                                           184
   179   180   181   182   183   184   185   186   187   188   189