Page 186 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

лема за образуването на капитала така: Как може да възникне капитал, ко-
гато цените се регулират от средната цена. т.е. при последна сметка

от стойността на стоката? Казвам „при последна сметка”, понеже сред-

ните цени не съвпадат направо с величината на стоковите стойности, както
вярват А. Смит, Рикардо и др.]
a38
[*38 „Във формата на пари… капиталът не дава никаква печалба.” (Рикар-

до, Principles of Political Economy, стр. 267)]
a39

[*39 В енциклопедии върху класическата древност човек може да срещне

безсмислицата, че в античния свят капиталът бил напълно развит, „липсвали
само свободният работник и кредитът”. И г. Момзен в своята „Римска исто-

рия” изпада от едно quid pro quo в друго.]
a40

[*40 Затова различни законодателства установяват един максимум за про-

дължителността на трудовия договор. Всички законници на народи, у които
трудът е свободен, регулират условията за прекратяването на договора. В

редица страни, особено в Мексико, робството е скрито под формата на „пео-

наж” [виж речника за чужди думи в края на тома] (а преди американската
гражданска война — и в откъснатите от Мексико територии; а по същността

на работата — и в Дунавските провинции преди реформите на Куза). Чрез
заеми, които трябва да бъдат погасени във вид на труд и се провлачат от по-

коление на поколение, не само отделният работник, но и неговото семейство

фактически стават собственост на други лица и на техните семейства. Хуа-
рес беше унищожил този „пеонаж”. Тъй нареченият император Максимилиян

го въведе пак с декрет, който в парламента във Вашингтон справедливо биде
заклеймен като декрет за възстановяване на робството в Мексико. „От моите

лични телесни и духовни способности и възможности за действие аз мога…

да отчуждавам на някой друг една ограничена по време употреба, защото
след това ограничение те получават едно външно отношение към моята то-

талност и общност, а с отчуждаването на цялото мое конкретизирано чрез
труда време и тоталността на моето производство аз бих превърнал това,

което е негова субстанция, моята всеобща дейност и действителност, моята
личност — в собственост на някого другиго.” (Хегел, Philosophie des Rechts,

Берлин, 1840 г., стр. 104, §67)]
a41

[*41 Значи това, което характеризира капиталистическата епоха, е, че ра-

ботната сила придобива за самия работник формата на стока, която му при-

186