Page 195 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

чифтове, но нито един от тези чифтове не може да бъде произведен без ця-
лата машина.” („Observations on certain verbal disputes in Political Economy

particularly relating to Value, and to Demand and Supply”, Лондон 1821 г., стр.

54) Авторът, един необикновено самодоволен „wiseacre” [англ.: умник], в сво-
ята обърканост, а поради това и със своята полемика, е прав само в този

смисъл, че нито Рикардо, нито някой друг икономист преди или след него не
е разграничил ясно двете страни на труда и затова още по-малко е анализи-

рал тяхната различна роля при образуването на стойността.]
s22

[*22 Оттук се разбира безсмислицата на скучния Ж. Б. Сей, който иска да

изведе принадената стойност (лихва, печалба, рента) от „services productifs”
[френ.: производителни услуги], които средствата за производство — земята,

инструментите, обработените кожи и т.н. — оказват със своите потребителни
стойности в трудовия процес. Господин Вилхелм Рошер, който току-тъй не

изпуща случай да зарегистрира черно на бяло своите послушни хвалебстве-

ни хрумвания, се провиква: „Ж. Б. Сей много право забелязва в „Traite”, том I,
глава 4, че стойността, произведена от една маслобойна, след като се прис-

паднат всички разноски, е нещо ново, съществено различно от труда, с който
е била произведена самата маслобойна.” („Die Grundlagen der

Nationalökonomie”, 3 изд., 1858 г., стр. 82, забележката) Много право! „Масло-
то”, което е произведено в маслобойната, е нещо твърде различно от труда,

изразходван за постройката на маслобойната. Под „стойност” г. Рошер раз-

бира нещо като „масло”, тъй като „масло” има стойност, а „в природата” се
намира минерално масло, макар сравнително и не „твърде много”, и сигурно

това визира неговата друга забележка: „Разменни стойности тя (природата!)

почти никак не произвежда”. На Рошеровата природа й върви с разменната
стойност, както на безразсъдната мома, която родила детенце, но то било

„съвсем малко”. Същият „учен” забелязва по гореспоменатия повод още и
това: „Школата на Рикардо свежда и капитала към понятието труд, като

„спестен труд”. Това е несполучливо (!), понеже (!) собственикът на капитала
(!) все пак (!) е направил повече (!) отколкото простото (?!) произвеждане (?) и

(??) запазване на същия (на кого?): именно (?!?) въздържането от собствени

наслаждения, за което той напр. (!!!) иска лихви.” (Пак там) Колко „сполучлив”
е този „анатомо-физиологичен метод” на политическата икономия, който раз-

вива „стойност” направо от простото „желание”!]
s22a

[*22a „Измежду всички сечива в занаята на земеделеца човешкият труд…

195