Page 215 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

тежко отколкото неговият английски съперник.” („Rep. of the Insp. of Fact. 31st
Oct. 1853”, стр. 85)]

s111

[*111 „Изтощените от работа умират с поразителна бързина; но местата на

загиналите веднага пак се запълват и честата смяна на действуващите лица
не създава на сцената никаква промяна.” „England and America”, Лондон, 1833

г., том I, стр. 55. (Автор е Е. Дж. Уокфилo.)]
s112

[*112 Виж: „Public Health. Sixth Report of the Medical Officer of the Privy

Council 1863”, обнародван в Лондон, 1864 г. Този отчет говори особено за зе-
меделските работници. „Графството Сътерланд се сочеше като графство, в

което били направени най-големи подобрения, но едно скорошно изследване

откри, че тук, в окръзи, които някога се славеха с хубави мъже и храбри вой-
ници, населението е изродено в една мършава и хилава раса. В най-

здравословните местности, по склоновете на крайморските хълмове, лицата
на техните деца са така мършави и бледи, каквито могат да се срещнат само

в гнилата атмосфера на някоя затънтена лондонска улица.” (Торнтън, Over-
Population etc., стр. 74, 75) В действителност те приличат на ония 30 000

„galant highlanders” (рицарски планинци), които Глазгоу настанява в своите

улички и дворове заедно с проститутки и крадци.]
s113

[*113 „Въпреки че здравето на населението е толкова важен елемент на

националния капитал, ние се опасяваме, че ще трябва да признаем, че капи-
талистите съвсем не са разположени да пазят и да ценят това съкровище…

Фабрикантите бяха заставени да държат сметка за здравето на работниците.”
(„Tаймс” от 5 ноември 1861 г.) „Мъжете, от Уест Райдинг станаха производи-

тели на платове за човечеството… Здравето на работния народ беше пожер-

твано и в няколко поколения цялата раса би се изродила, ако не се беше
явила реакция. Часовете на детския труд бяха ограничени и т.н.” („Report of

the Registrar general for October 1861”)]
s114

[*114 Затова ние виждаме напр., че в началото на 1863 г. 26 фирми, които

притежават големи грънчарски фабрики в Стафордшайр — между тях и Дж.
Уеджууд и синове, — в една петиция искат „насилствена намеса на държава-

та”. „Конкуренцията с други капиталисти” не им позволявала „доброволното”
ограничаване на работното време на децата и т.н. „Така че колкото и много

да съжаляваме за гореспоменатите злини, ще бъде невъзможно тяхното

215