Page 216 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

премахване чрез някаква спогодба между фабрикантите. Въз основа на всич-
ки тези точки ние дойдохме до убеждението, че е необходим един принуди-

телен закон.” („Child. Empl. Comm. 1st Rep. 1863”, стр. 322)]

[Добавка към бележка 114: Близкото минало ни даде един много по-
фрапантен пример. Високите цени на памука през периода на трескава ко-

нюнктура потикнали собствениците на памучните тъкачници в Блекбърн да
съкратят по обща спогодба работното време в своите фабрики за определен

срок. Този срок изтичал към края на ноември (1871). Но по-богатите фабри-
канти, които свързват предачество с тъкачество, се възползвали от предиз-

виканото от тази спогодба съкращаване на производството, за да разширят

своето собствено предприятие и по този начин за сметка на дребните майс-
тори да натрупат големи печалби. Притиснати от нуждата, последните се

обърнаха — към фабричните работници, като ги призоваваха сериозно да
поведат агитацията за деветчасов работен ден и като обещаваха парична

помощ за тази цел.]
s115

[*115 Тези трудови статути, които в същото време намираме и във Фран-

ция, Холандия и т.н., са формално отменени в Англия едва през 1813 г., след
като отдавна вече са били отстранени в самото производство.]
s116

[*116 „Нито едно дете по-малко от 12 години не може да бъде карано да
работи във фабрично предприятие повече от 10 часа дневно „General

Statutes of Massachusetts”, 63, глава 12. (Постановленията са издадени от

1836 до 1858 г.) „Трудът, извършван в продължение на 10 часа дневно, тряб-
ва да се смята като законен работен ден за всички предприятия на памучна-

та, вълнената, копринената, хартиената, стъкларската и ленената индустрия,
както и в желязната и минната индустрия. Заедно с това се предписва занап-

ред нито един юноша, който работи във фабрика, да не може да бъде задър-
жан там или каран да остане на работа повече от 10 часа дневно или 60 часа

седмично; и още, занапред нито едно дете под 10 години не може да бъде

допуснато като работник в коя да е фабрика в областта на тази държава.”
„State of New Jersey, Аn act of limit the hours of labour etc. 61 and 62” — (Закон

от 11 март 1855 г.) „Нито един юноша между 12 и 15 години не може да рабо-
ти във фабрика повече от 11 часа дневно, нито преди 5 часа сутрин или след

7 1/2 часа вечерта.” „Revised Statutes of the State of Rhode Island etc.”, гл. 39, §
23, 1 юли 1857.

*T.е. закон от 23-та година от управлението на Едуард III]

216