Page 217 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

s117
[*117 „Sophisms of Free Trade”, седмо издание, Лондон 1850 г., стр. 205.

Впрочем същият тори признава: „Парламентарни закони, които са регулирали

работната заплата във вреда на работника и в полза на работодателя, е
имало през дългия период от 464 години. Но населението нараствало. Сега

тези закони станаха излишни и обременителни.” (Пак там, стр. 206.)]
s118

[*118 Дж. Уейд с право забелязва по повод на този статут: „От статута от

1496 г. следва, че тогава са смятали храната като еквивалент на 1/3 от дохо-
да на занаятчийския работник и на 1/2 от дохода на земеделския работник, а

това показва едно по-високо стъпало на независимост на работниците откол-

кото това, което имаме сега, когато храната както на земеделските, така и на
мануфактурните работници съставя много по-голяма част от тяхната запла-

та.” (Дж. Уейд, History etc., стр. 24, 25 и 577) И най-повърхностният поглед
върху „Chronicon Pretiosum etc.” от епископ Флийтууд, I изд., Лондон 1707 —

опровергава мнението, че тази разлика се дължала на разликата между це-
ните на хранителните продукти и облеклото сега и тогава.]
s119

[*119 У. Пети, Political Anatomy of Ireland, 1672, изд. oт 1691 г., стр. 10]
s120

[*120 „A Discourse on the Necessity of Encouraging Mechanick Industry”, Лон-

дон, 1689, стр. 13. Маколей, който изфалшифицира английската история в
интереса на вигите и буржоазията, декламира както следва: „Практиката да

се пращат деца преждевременно на работа… е господствувала в 17-ти век в

степен почти невероятна за тогавашното състояние на индустрията. В Нору-
ич, главното средище на вълнената индустрия, са смятали, че дете на 6 го-

дини е способно за работа. Разни автори от онова време, между които някои,
които са минавали за извънредно добромислещи, с „exultation” (възторг) спо-

менават факта, че в този град само момчетата и момичетата създават богат-
ство, което надминава с 12 000 фунта стерлинги в годината тяхната издръж-

ка. Колкото по-точно изучаваме историята на миналото, толкова повече ос-

нования намираме за отхвърляне на мнението, че нашият век е плодороден
откъм нови социални злини… Новото в него е интелигентността, която откри-

ва злините, и хуманността, която ги лекува.” („History of England”, том 1, стр.
419) Маколей би трябвало да прибави, че „извънредно добромислещите”

приятели на търговията в 17 век разказват с „exultation” как в един дом за

217