Page 33 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 33

дане. a48qТой открива тогава заедно със Сисмонди: „Работоспосoбност-

      та e …нищо, ако не се продаде. *48
                                                         ”


      На своеобразната природа на тази специфична стока, на работната

      сила, се дължи това, че със сключване на договор между купувач и

      продавач нейната потребителна стойност още не е минала действи-
      телно в ръцете на купувача. Нейната стойност, както и тази на всяка

      друга стока, е била определена преди тя да е влязла в обръщение,

      тъй като определено количество обществен труд е било изразходва-

      но за произвеждане на работната сила — но нейната потребителна



      стойност се състои в тепърва предстоящи прояви на нейната сила. a49q
      Затова отчуждаването на силата и нейното действително проявява-

      не, т.е. нейното съществуване като потребителна стойност, не съвпа-

      дат по време. А при такива стоки*49, при които формалното отчуж-

      даване на потребителната им стойност чрез продажба и действител-

      но представяне на тази потребителна стойност на купувача не съвпа-

      дат по време, парите на купувача функционират в повечето случаи

      като платежно средство. Във всички страни с капиталистически начин

      на производство работната сила се заплаща едва след като е функ-
      ционирала в продължение на предвиденото в договора време, напр.

      — в края на всяка седмица.a50q Така че навсякъде работникът авансира

      на капиталиста потребителната стойност на своята работна сила; той

      оставя купувача да я консумира още прeди той да му е платил нейна-

      та цена; следователно работникът винаги кредитира капиталиста. Не

      само евентуалното загубване на кредитираната заплата при банкру-

      тиране на капиталиста*50, но и цяла редица по-трайни въздействия


      показват, че това кредитиране не е празна фантазия*51. Но дали

      парите функционират като покупателно или като платежно средство

      — това никак не изменя природата на самата стокова размяна. Цена-
      та на работната сила е договорно установена, макар да се реализира

      едва по-късно, също както наемът на една къща. Работната сила е

      продадена, макар че ще бъде заплатена едва по-късно. Но за да раз-




                                                           33
   28   29   30   31   32   33   34   35   36   37   38