Page 37 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ло отличава и най-лошия строител от най-добрата пчела, е, че преди

да построи килийка от восък, той вече я е построил в главата си. В

края на трудовия процес се получава резултат, който още в самото
начало е бил вече налице в представата на работника, т.е. мислено.

Работникът не само изменя формите на природното; той същевре-

менно осъществява в природното и своята цел, която той знае, която

като закон определя начина на неговото действие и на която той

трябва да подчинява своята воля. И това подчинение не е единичен

акт. Освен напрягане на органи, които работят, през цялото времет-

раене на труда, е необходима целесъобразна воля, която се проявя-
ва като внимание, и то толкова повече, колкото по-малко трудът по

своето съдържание и начин на изпълнение увлича работника, значи

колкото по-малко работникът се наслаждава от него като от игра на

собствените си физически и духовни сили.

Простите моменти на трудовия процес са: целесъобразната дейност
или самият труд, неговият предмет и неговото средство.
s1q

Земята (в икономически смисъл тук е включена и водата), която пър-

воначално доставя на човека провизии, готови средства за живот,*1

се явява без негово съдействие като всеобщ предмет на човешкия
труд. Всички неща, които трудът само откъсва от тяхната непосредс-

твена връзка с целостта на земята, са предмети на труда, които са

дадени по природа. Такава е напр. рибата, когато я отделят от ней-

ния жизнен елемент, водата, и я уловят; дървото, когато го отсекат от

първобитната гора; рудата, когато я откъртят от нейната жила. А ко-

гато предметът на труда сам вече е, тъй да се каже, филтриран през

предварителен труд, ние го наричаме суров материал. Напр. изкопа-
ната вече руда, която сега се промива. Всеки суров материал е пред-

мет на труда, но не всеки предмет на труда е суров материал. Пред-

метът на труда е суров материал само когато той чрез труда вече е

претърпял някои изменения.

37