Page 31 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

са извънредно малки за обикновената работна сила, влизат в кръга

на стойностите, изразходвани за нейното произвеждане.

Стойността на работната сила се свежда към стойността на опреде-

лена сума от средства за живот. Поради това тя се променя с промя-

ната на стойността на тези средства за живот, т.е. с промяната на ко-

личеството работно време, необходимо за тяхното произвеждане.

Част от средствата за живот, напр. хранителни продукти, топливо и

т.н., всекидневно наново се изразходват и трябва всекидневно да се

възобновяват. Други средства за живот, като дрехи, мебели и т.н., се

изхабяват в течение на по-продължително време и затова трябва да

се възобновяват през по-продължителни периоди. Едни стоки трябва

да се купуват или заплащат всекидневно, други — седмично, триме-

сечно и т.н. Но както и да се разпределя сумата на тези разноски в

течение напр. на една година, тя винаги трябва да се покрива от
средния приход, който работникът получава ден след ден. Ако масата

на стоките, необходими всекидневно за произвеждане на работната

сила, е = А, тази на седмично необходимите = В, тези на тримесечно

необходимите = С и т.н., то средната дневна маса на тези стоки би

била =

.

Ако приемем, че в тази маса от стоки, необходими за един среден

ден, се съдържа 6 часа обществен труд, то в работната сила всекид-
невно се опредметява половин ден среден обществен труд, или по-

ловин работен ден е нужен за всекидневно произвеждане на работ-

ната сила. Това количество труд, нужно за нейното всекидневно про-

извеждане, съставя всекидневната стойност на работната сила или

стойността на всекидневно възпроизвежданата работна сила. Ако по-

ловин ден среден обществен труд се изразява в една златна маса от

3 шилинга или от един талер, то един талер е цената, която отговаря
на еднодневната стойност на работната сила. Ако притежателят на

31