Page 32 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 32
работната сила я предлага за един талер дневно, то продажбената ѝ
цена е равна на нейната стойност и, според нашата предпоставка,
притежателят на пари, който се лакоми да превърне своите талери в
капитал, плаща тази стойност.
Крайното ниво или минималната граница на стойността на работната
сила се образува от стойността на такава маса от стоки, без всекид-
невния приток на които носителят на работна сила, човекът, не може
да възобновява своя жизнен процес — т.е. от стойността на физичес-
ки необходимите средства за живот. Ако цената на работната сила
спадне до този минимум, тя спада под стойността на работната сила,
тъй като при тия условия последната може да се поддържа и развива
само в една хилава форма. А стойността на всяка стока се определя
от работното време, нужно за доставянето ѝ в нормално качество.
Съвсем евтина сантименталност е да вземе човек да намира за грубо
това определение на стойността на работната сила, което произтича
от природата на нещата, и напр. да хленчи заедно с Роси:
«Да разбираш работоспособността, като се абстрахираш от средствата
за издръжка на труда през време на производствения процес, означава
да разбираш една измислица.a47q Който казва труд, който казва работоспо-
собност, той казва същевременно работник и средства за издръжка, ра-
ботник и работна заплата. *47
»
Работоспособността още не означава труд — също както и способ-
ността за хранене още не казва храносмилане. За този последен
процес е нужно, както е известно, нещо повече от добър стомах. Кой-
то казва работоспособност, той не се абстрахира от средствата, не-
обходими за нейната издръжка. Напротив, тяхната стойност е изра-
зена в стойността на работоспособността. Aко тя не може да бъде
продадена, тя е безполезна за работника, той дори чувствува като
жестока природна необходимост това, че неговата работоспособност
е изискала за своето произвеждане определено количество средства
за издръжка и постоянно наново ги изисква за своето възпроизвеж-
32