Page 29 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

свободния работник като продавач на своята работна сила, и това

историческо условие обхваща цял период от световната история.

a41qЗатова капиталът от самото си начало възвестява цяла епоха на

обществения производствен процес.*41
a42q

Сега вече трябва да разгледаме по-отблизо тази своеобразна стока,

работната сила. Както всички други стоки, и тя има стойност.*42 Как

се определя тя?

Стойността на работната сила, както и стойността на всяка друга сто-

ка, се определя от работното време, което е необходимо за произ-
веждане, а следователно и за възпроизвеждане на този специфичен

артикул. Доколкото е стойност, самата работна сила представлява

само определено количество опредметен в нея среден обществен

труд. Работната сила съществува само като способност на живия ин-

дивид. Значи — нейното произвеждане има като предпоставка него-

вото съществуване. Щом съществуването на индивида е дадено,

произвеждането на работната сила се състои в неговото собствено
възпроизвеждане или поддържане. За своето поддържане живият

индивид има нужда от известна сума средства за живот. Така че ра-

ботното време, необходимо за произвеждането на работната сила, се

свежда към работното време, необходимо за произвеждането на тези

средства за живот, или стойността на работната сила е стойността на

средствата за живот, необходими за поддържане на нейния притежа-

тел.a43q Обаче работната сила се реализира само чрез своето проявле-
ние, действа само в труда. Но при нейното действие, при труда, се

изразходва определено количество човешки мускули, нерви, мозък и

т.н., което трябва да бъде възстановено. Този увеличен разход опре-

деля един увеличен приход.*43 Ако притежателят на работна сила

е работил днес, той трябва да бъде в състояние и утре да повтори

същия процес при същите условия на сила и здраве. Сборът от сред-
ствата за живот трябва, значи, да бъде достатъчен, за да се поддър-

жа трудещият се индивид в нормално състояние на живота му като

29