Page 68 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 68
но преселение на душата. Тя преминава от консумирано тяло в ново-
създадено тяло. Но това преселение на душите се извършва сякаш
зад гърба на действителния труд. Работникът не може да прибавя
нов труд, значи не може и да създава нова стойност без да запазва
стари стойности, защото той винаги трябва да прибавя труда все в
определена полезна форма — а не може да го прибавя в полезна
форма, ако не превръща продуктите в средство за производство на
нов продукт и ако с това не пренася техните стойности върху новия
продукт.s22aq Да запазва стойност, като прибавя стойност — това значи е
природна дарба на действащата работна сила, на живия труд, при-
родна дарба, която нищо не струва на работника, но донася много на
капиталиста — донася му запазване на наличната стойност на капи-
тала.*22a Докато гешефтите вървят добре, капиталистът е твърде
много погълнат от произвеждането на принадената стойност, за да
забележи този безплатен дар на труда. Насилствените прекъсвания
на трудовия процес, кризите; го карат осезателно да забележи този
безплатен дар.*23 s24q
Тази част от средствата за производство, която изобщо се поглъща, е
тяхната потребителна стойност, чрез чието консумиране трудът съз-
дава продукти. Тази тяхна стойност всъщност не се консумира,*24
значи и не може да бъде възпроизведена. Тя се запазва, но не пора-
ди някаква операция, която се извършва с нея самата в трудовия
процес, а защото потребителната стойност, в която тя първоначално
съществува, наистина изчезва, но изчезва само в друга потребителна
стойност.s25q Затова стойността на средствата за производство наново
се появява в стойността на продукта, но, точно казано, тя не се възп-
роизвежда. Произвежда се само новата потребителна стойност, в ко-
ято предишната разменна стойност се появява наново.*25
Другояче стои работата със субективния фактор на трудовия процес,
с действащата работна сила. Докато трудът в своята целесъобразна
форма пренася върху продукта стойността на средствата за произ-
68
