Page 65 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 65

живот — през трудовия процес, — те запазват по отношение на своя

      продукт своята самостойна форма също така и след своята смърт.

      Труповете на машини, инструменти, работилници и т.н. продължават
      да  съществуват  отделно  от  продуктите,  за  чието  образуване  те  са

      спомагали.  Ако  разгледаме  целия  период,  през  който  служи  такова

      средство на труда, от деня на неговото влизане в работилницата до

      деня на неговото заточаване в бараката за непотребни вещи, ще ви-

      дим, че през течение на този период неговата потребителна стойност

      напълно е била погълната от труда и затова неговата разменна стой-

      ност напълно е преминала върху продукта. Ако напр. една предачна
      машина  след  10  години  е  свършила  своя  живот,  през  10-годишния

      трудов процес нейната пълна стойност е минала върху 10-годишния

      продукт. Така че жизненият период на средството на труда обхваща

      по-голямо или по-малко число от постоянно повтарящи се с негова

      помощ  трудови  процеси.  И  със  средството  на  труда  става  същото,

      както и с човека. Всеки човек всеки ден умира с по 24 часа. Но на ни-

      то един човек не личи с колко дни той вече е умрял. Това обаче не
      пречи на осигурителните дружества да правят от средния живот на

      човека твърде сигурни и, което е много по-съществено, твърде изгод-

      ни за себе си заключения. Така е и със средството на труда. От опит

      е известно колко дълго, средно взето, може да послужи едно средст-

      во на труда, напр. машина от известен вид. Да приемем, че потреби-

      телната му стойност в трудовия процес трае само 6 дни. В такъв слу-

      чай то всеки работен ден губи средно по   от своята потребителна

      стойност и поради това дава   от своята стойност на всекидневния

      продукт. По такъв начин се пресмята изхабяването на всички средст-

      ва на труда, т.е. тяхната всекидневна загуба на потребителна стой-

      ност  и  съответното  всекидневно  предаване на  стойност  върху  про-

      дукта.


      И така, напълно ясно се вижда, че едно средство за производство ни-

      кога не дава на продукта повече стойност, отколкото то губи в трудо-

      вия  процес  чрез  унищожението  на  своята  собствена  потребителна



                                                           65
   60   61   62   63   64   65   66   67   68   69   70