Page 67 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 67
бата на този памук е производствено условие на преждата. Тъкмо за-
туй и това количество предава своята стойност върху преждата. Това
се отнася за всички отпадъци на трудовия процес, поне доколкото те-
зи екскременти не образуват наново средства за производство и зна-
чи не образуват нови самостойни потребителни стойности. Така, в
големите машинни фабрики на Манчестър има планини от железни
отпадъци, нарязани като талаш от циклопични машини, и всяка вечер
те на големи коли отиват от фабриката в железолеярната, за да се
върнат на другата сутрин от железолеярната във фабриката като ма-
сивно желязо.
Само доколкото средствата за производство през време на трудовия
процес губят стойност от образа на своите предишни потребителни
стойности, те пренасят стойност върху новия образ на продукта. Мак-
сималната загуба на стойност, която те могат да понесат в трудовия
процес, е очевидно ограничена от първоначалната величина на стой-
ността, с която те са влезли в трудовия процес, или от работното
време, необходимо за тяхното собствено производство. Така че
средствата за производство никога не могат да прибавят към продук-
та повече стойност, отколкото те притежават — независимо от трудо-
вия процес, на който служат. Колкото и полезен да е един материал,
една машина, едно средство за производство — ако то струва 150
ф.ст., да речем 500 работни дни, то никога не прибавя към целокуп-
ния продукт, за чието производство служи, повече от 150 ф.ст. Него-
вата стойност се определя не от трудовия процес, в който то влиза
като средство за производство, а от трудовия процес, от който то е
излязло като продукт.s22q Вътре в трудовия процес то служи само като
потребителна стойност, като нещо с полезни свойства, и затова не би
придало на продукта никаква стойност, ако нямаше стойност преди
влизането си в процеса.*22
Докато производственият труд превръща средства за производство в
елементи за образуване на нов продукт, с тяхната стойност става ед-
67