Page 13 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 13

представлява стокови отношения, стойността сега влиза, така да се

      каже, в частно отношение със себе си. Тя като първоначална стой-

      ност  се  различава  от  себе  си  като  принадена  стойност,  както  Бог-
      Отец се различава от себе си като Бог-Син, а и двамата са на една и

      съща възраст и в действителност са едно лице — защото само чрез

      принадената стойност от 10 ф.ст. авансираните 100 ф.ст. стават ка-

      питал, а щом те станат такъв, щом бъде създаден бог-син, а чрез си-

      на — и Бог-Отец, — различието между тях пак изчезва и двете са ед-

      но: 110 ф.ст.


      Така  че  стойността  става  самодвижеща  се  (самонарастваща)  стой-

      ност, самодвижещи се (самонарастващи) пари, и като такава — капи-

      тал.a13qТя идва  от  обръщението, пак навлиза в него, запазва се и се

      умножава в него, излиза от него уголемена и винаги започва отново

      същото обращение.*13 П—П', това е пари, които раждат пари —

      money which begets money — гласи описанието на капитала в устата

      на неговите първи тълкуватели, меркантилистите.



      Наистина, покупката с цел да се продаде, или по-точно казано: покуп-

      ката с цел да се продаде по-скъпо, П—С—П', изглежда като форма,

      свойствена само на един вид капитал, на търговския капитал. Но и
      индустриалният капитал е пари, които се превръщат в стока и чрез

      продажба на стоката отново се превръщат в повече пари. Актове, ко-

      ито евентуално се извършват между покупка и продажба вън от сфе-

      рата  на  обръщението,  никак  не  изменят  тази  форма  на  движение.

      Най-сетне в лихвоносния капитал обръщението П—С—П' се явява

      в съкратен  вид, резултатът  ѝ идва без посредничество, така да се

      каже в изискан стил, като П—П', като пари, които направо са равни
      на повече пари, като стойност, която е по-голяма от самата себе си.



      Така че в действителност П—С—П' е всеобщата формула на капи-


      тала, както той се явява непосредствено в сферата на обръщението.




                                                           13
   8   9   10   11   12   13   14   15   16   17   18