Page 12 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

жизненото си обращение, ще получим тези две твърдения: капитал

са парите, капитал са стоките.*12a12qНо в действителност стойността

тук става субект на един процес, в който тя, при постоянна смяна

между парична и стокова форма, изменя самата си величина, под ви-

да на принадена стойност сама се отделя от себе си като първона-

чална стойност, спонтанно самонараства. Защото движението, в кое-

то тя притуря към себе си принадена стойност, е нейно собствено ав-
томатично движение, значи и нарастването ѝ е самонарастване. Тя е

придобила окултното качество да прикачва стойност към себе си, за-

щото самата тя е стойност. Тя излюпва живи малки или поне снася

златни яйца.

Като субект на един такъв процес стойността надхвърля неговите

рамки, като ту приема в този процес парична и стокова форма, ту ги

смъква, но при тези смени се запазва и самонараства — стойността
има нужда преди всичко от една самостоятелна форма, чрез която да

се констатира нейната идентичност със самата себе си. Такава фор-

ма тя има само в парите. Затова те образуват изходна и крайна точка

на всеки процес на самонарастване на стойността. Стойността беше

100 ф.ст., сега е 110 ф.ст., и т.н. Но самите пари тук важат само като

една форма на стойността, защото тя има две форми. Ако не приемат

стокова форма, парите не стават капитал. Така че тук парите не се
явяват полемично срещу стоката, както при образуване на съкрови-

ща. Капиталистът знае, че всички стоки, колкото и парцаливи да изг-

леждат и колкото и лошо да миришат, мислено и действително са па-

ри, обрязани евреи, и при това са чудотворни средства за правене от

пари повече пари.

Ако в простото обръщение стойността на стоките — обратно на тях-

ната потребителна стойност — получава в най-добрия случай самос-

тойната форма на парите, то тук тя изведнъж се явява като една про-

цесираща, самодвижеща (самонарастваща) субстанция, за която сто-

ката и парите са само нейни форми. Дори нещо повече. Вместо да

12