Page 94 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

нататък, тъй като пропорцията (отношението)

определя нормата на принадената стойност, последната е дадена

чрез това отношение. Тя в трите различни работни дни възлиза съот-

ветно на 16⅔, 50 и 100%. И обратно, нормата на принадената стой-

ност сама не би ни дала величината на работния ден. Така напр., ако

първата е равна на 100%, работният ден би могъл да бъде 8-, 10-, 12-

часов и т.н. Тя би показала само, че двете съставни части на работ-

ния ден, необходимият труд и принаденият труд, са еднакво големи,
но не и колко голяма е всяка от тези части.
s35q

Така че работният ден не е постоянна, а променлива величина. Наис-

тина, едната от неговите части се определя от работното време, не-
обходимо за постоянното възпроизвеждане на самия работник, но не-

говата обща величина се изменя с дължината или продължителност-

та на принадения труд. Така че работният ден е определим, но сам

по себе си е неопределен.*35

Но макар че работният ден не е твърда, а текуща величина, от друга

страна той може да варира само в известни граници. Но неговата ми-

нимална граница е неопределима. Но ако приемем линията на про-

дължение bс или принадения труд за = 0, получаваме една мини-

мална граница, т.е. онази част от деня, през която работникът по не-

обходимост трябва да работи за своята самоиздръжка. Но на основа-

та на капиталистическия начин на производство необходимият труд
може да съставя само една част от неговия работен ден, така че ра-

ботният ден никога не може да бъде съкратен до този минимум. За-

това пък работният ден има максимална граница. Той не може да бъ-

де продължен отвъд известна граница. Тази максимална граница се

определя двойно. Първо, от физическата граница на работната сила.

В продължение на природния ден от 24 часа човек може да израз-

ходва само определено количество от своята жизнена сила. Така,

94