Page 13 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

под формата на необходимост да продава своята стока под нейната

обществена стойност, тласка неговите съперници, под форма на при-

нудителен закон на конкуренцията, да въвеждат новия начин на про-

изводство.*4 qd4Така че, в края на краищата, целият този процес засяга

общата норма на принадената стойност само когато повишаването на

производителната сила на труда обхване такива клонове на произ-

водството, значи поевтинява такива стоки, които влизат в кръга на
необходимите средства за живот, значи образуват елементи на стой-

ността на работната сила.

Стойността на стоките е обратно пропорционална на производи-

телната сила на труда. Също и стойността на работната сила, тъй

като тя се определя от стокови стойности. Напротив, относителната

принадена стойност е право пропорционална на производителната

сила на труда. Тя расте с покачване и спада със спадане на произво-
дителната сила. Един среден обществен работен ден от 12 часа —

при предпоставка, че паричната стойност е неизменна — произвежда

постоянно все същия продукт на стойност 6 шилинга, както и да се

разпределя тази стойностна сума между еквивалента на стойността

на работната сила — и принадената стойност. Но ако поради покач-

ване на производителната сила стойността на всекидневните средст-

ва за живот, а значи и еднодневната стойност на работната сила,
спадне от 5 шилинга на 3 шилинга — принадената стойност пораства

от 1 шилинг на 3 шилинга. За да се възпроизведе стойността на ра-

ботната сила, преди бяха потребни 10 работни часа, а сега само 6.

Четири работни часа станаха свободни и могат да бъдат присъеди-

нени към областта на принадения труд. Затова присъщ нагон и пос-

тоянен стремеж на капитала е да повишава производителната сила

на труда, за да поевтинява стоката, а чрез поевтиняване на стоката
да поевтинява самия работник.*5

[*5 „В каквато пропорция и да намаляват разходите на един работник, в съ-

щата пропорция ще намалява и неговата работна заплата, ако индустрията
през това време бъде свободна от всякакви ограничения.” („Considerations

13