Page 93 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

стойност.” (Рикардо, Principles etc., стр 40)]

Разгледана изключително като средство за поевтиняване на продук-

та, границата за употреба на машините е дадена от това, че тяхното

собствено производство струва по-малко труд, отколкото замества

тяхното приложение. За капитала, обаче, тази граница е изразена по-

тясно. Тъй като той плаща не вложения труд, а стойността на вложе-
ната работна сила, за него употребата на машини се ограничава от

разликата, между стойността на машината и стойността на замества-

ната от нея работна сила. Тъй като разделението на работния ден на

необходим труд и принаден труд е различно в различни страни, а тъй

също и в една и съща страна в различни периоди или в един и същ

период — в различни промишлени клонове; тъй като, освен това,

действителната заплата на работника ту спада под стойността на не-
говата работна сила,qd116a ту се качва над нея, разликата между цената на

машината и цената на работната сила, която трябва да бъде замес-

тена от нея, може твърде много да се променя, макар и разликата

между количеството труд, необходимо за произвеждане на машина-

та, и общото количество на заместения от нея труд да остава една и

съща.*116a Но за самия капиталист само първата разлика опре-

деля производствените разноски на стоката и му влияе чрез принуди-

телните закони на конкуренцията. Затова днес в Англия се изобретя-

ват машини, които се употребяват само в Северна Америка, както в

XVI и XVII век Германия е изобретявала машини, които се употребя-

вали само в Холандия, или както много френски изобретения от XVIII

век са били използвани само в Англия. В развитите от по-преди стра-

ни самата машина с нейното приложение в някои промишлени клоно-
ве произвежда такъв излишък от труд (redundancy of labour, казва Ри-

кардо) в други клонове, че тук спадането на работната заплата под

стойността на работната сила възпрепятства употребата на машини

и я прави излишна и често пъти невъзможна от гледна точка на капи-

тала, чиято печалба и без това произтича от намалението не на вло-

жения, а на платения труд. В някои клонове на английската вълнена

93