Page 40 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

стойност към нормата на печалбата, към произведените чрез труда

стокови стойности и т.н., икономистите никога не са могли да открият,

че ходът на анализа е довел от пазарните цени на труда не само към
неговата мнима стойност, но и към свеждане на самата тая стойност

на труда към стойността на работната сила. Неосъзнаването на този

резултат от нейния собствен анализ, безкритичното възприемане на

категориите „стойност на труда”, „естествена цена на труда” и т.н. ка-

то последни адекватни изрази на разглежданото стойностно отноше-

ние е заплело класическата политическа икономия, както ще видим

по-сетне, в неразрешими бъркотии и противоречия, давайки в същото
време сигурна операционна база за баналностите на вулгарната по-

литическа икономия, зачитаща по принцип само привидността на яв-

ленията.

Да разгледаме най-напред как стойността и цените на работната си-

ла се изразяват в своята превърната форма като работна заплата.

Знае се, че еднодневната стойност на работната сила е изчислена

въз основа на известна продължителност на живота на работника, на

която отговаря известна дължина на работния ден. Да приемем, че

обикновеният работен ден е 12 часа, а еднодневната стойност на ра-

ботната сила е 3 шилинга, които са паричният израз на една стой-

ност, в която са представени 6 работни часа. Ако работникът получи

3 шилинга, той получава стойността на своята функционираща в те-
чение на 12 часа работна сила. Ако тази еднодневна стойност на ра-

ботната сила бъде изразена като стойност на еднодневния труд, по-

лучава се формулата: 12-часовият труд има стойност 3 шилинга. По

този начин стойността на работната сила определя стойността на

труда, или изразено в пари — неговата необходима цена. Ако пък це-

ната на работната сила се отклонява от нейната стойност, тогава съ-

що тъй и цената на труда се отклонява от неговата така наречена
стойност.

Тъй като стойността на труда е само ирационален израз на стойност-

40