Page 54 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 54

«Те съществуват само като, първо, измамват публиката (чрез фалшифи-
            кация на стоката) и, второ, смъкват от своите работници 18 работни часа

            срещу  запла за  12-часов труд…  Незаплатеният  труд  на работниците е

            средство,  с  което  се  води  конкурентната  борба.  Конкуренцията  между
            господарите-хлебари е причина за мъчнотиите при премахване на нощ-

            ната работа. Този, който продава хляб под неговата цена, която се мени
            заедно с цената на брашното, избягва загуби, като изстисква повече труд

            от своите работници. Ако аз извличам само 12 часа труд от своите ра-
            ботници, а моят съсед, напротив, 18 или 20 часа, той ще ме бие в про-

            дажбената цена. Ако работниците можеха да наложат да им се заплаща

            извънредното време, тогава скоро щеше да се тури край на тая манев-
            ра… Голям брой от работещите при онези хлебари, които продават по-

            евтино, са чужденци, младежи и други, които са принудени да се задово-
            ляват дори и с най-ниска работна заплата.”*44

            [*44 Report etc. relative to the Grievances complained of by the journeymen
            bakers”, Лондон, 1862 г , стр. LII и пак там. Evidence, №479, 359, 27. Впро-

            чем и fullpriced-хлeбари, както споменахме по-рано и както признава сам

            техният представител Бенет, карат своите работници „да почват работа
            от 11 часa вечер и още по-рано, и често я удължават до 7 часа другата

            вечер” (пак там, стр. 22).]


      Тази Йеремиада е интересна и защото показва как в капиталистичес-

      кия  мозък  се  отразява  само  привидността  на  производствените  от-

      ношения. Капиталистът не знае, че и нормалната цена на труда съ-

      държа определено количество незаплатен труд и че именно този не-

      заплатен труд е нормалният източник на неговата печалба. Категори-

      ята на принаденото работно време за него изобщо не съществува,
      защото то е включено в нормалния работен ден, който той смята че

      заплаща с надницата. Но за него съществува извънредното време,

      удължаването  на  работния  ден  зад  пределите,  които  отговарят  на

      обикновената  цена  на  труда.  В  борбата  си  против  своя  конкурент,

      който продава на цена под нормалната, той дори настоява за извън-

      редно заплащане на това извънредно време. Той пак не знае, че тази

      извънредна заплата също съдържа незаплатен труд, както го съдър-
      жа и цената на обикновения работен час. Напр. цената на един час от




                                                           54
   49   50   51   52   53   54   55   56   57   58   59