Page 56 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

обявява собствеността за грабеж. Но това е стара история.]

Преди всичко увереността, с която вярват в тази привидност, би

трябвало вече да бъде силно разколебана от факта, че двете форми

на работна заплата съществуват едновременно успоредно в едни и

същи браншове”. Например

«лондонските словослагатели работят обикновено на парче, а заплатата

по време у тях е изключение. Обратното е при словослагателите в про-
винцията, където заплатата по време е правило, а заплатата на парче —

изключение. Параходните дърводелци в лондонското пристанище полу-

чават заплата на парче,qf46 а във всички други пристанища — заплата по

време.»*46

В едни и същи лондонски седларски работилници често пъти за един

и същ труд на французите плащат на парче, а на англичаните — по

време. В същинските фабрики, където изобщо преобладава работата

на парче,qf47 някои трудови функции по технически причини не се подда-

ват на такова измерване и затова се заплащат по време.*47 Самò

по себе си обаче е ясно, че различните форми при изплащане на ра-

ботна заплата никак не изменят нейната същност, макар че едната

форма може да е по-благоприятна от другата за развитието на капи-

талистическото производство.

Нека обикновеният работен ден има 12 часа, от които 6 заплатени и 6

незаплатени. Нека неговият стойностен продукт е 6 шилинга и значи

този на един работен час да е 6 пенса. Нека от опит да е установено,

че един работник, който работи със средна степен на интензивност и

сръчнoст и значи в действителност употребява само обществено-

необходимото работно време за производството на даден артикул,

произвежда за 12 часа 24 парчета, независимо от това дали те са от-

делни стокови единици или измерими части на един цялостен про-
дукт. Така че стойността на тези 24 парчета, като се извади съдър-

жащата се в тях постоянна част на капитала, е 6 шилинга, а стойност-

та на всяко отделно парче — 3 пенса. Работникът получава на парче

56