Page 55 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

12-часовия работен ден е 3 пенса, т.е. стойност на продукт от ½

работен час — докато цената на извънредния работен час е 4 пен-

са, т.е. стойностният продукт на ⅔ работен час. В първия случай
капиталистът си присвоява без заплащане ½ от работния час, във

втория — ⅓.

f0010

(горе)
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

ЗАПЛАТАТА НА ПАРЧЕ

Заплатата на парче е само превърната форма на заплатата по вре-

ме, също както заплатата по време е превърната форма на стойност-
та или на цената на работната сила.

При заплатата на парче на пръв поглед изглежда, като че ли прода-

дената от работника потребителна стойност не е функция на негова-

та работна сила, жив труд, а е труд вече опредметен в продукта, и ка-

то че ли цената на този труд се определя не от дробта:

както при заплатата по време, а от продуктивността на производите-
ля.*45

[*45 „Системата на работа на парче охарактеризира една епоха в историята

на работника; тя стои на средата между положението на простия надничар
който зависи от волята на капиталиста, и положението на сдружения работ-

ник, който в едно недалечно бъдеще обещава да обедини в свое лице работ-

ника и капиталиста. Работниците на парче фактически са си сами господари,
даже когато работят с капитала на предприемача.” (Джон Уотс, Trade

Societies and Strikes, Machinery and Cooperative Societies, Манчестер, 1865 г.,
стр. 52, 53) Цитирам това съчиненийце, защото то е същинска помийна яма

за всички отдавна вече прогнили апологетични баналности. Същият господин
Уотс по-рано се е занимавал с оуенизъм и публикувал в 1842 г. друго едно

съчиненийце: „Facts and Fictions of Political Economy”, където между другото

55