Page 173 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

Автори на официални доклади резюмират по следния начин матери-

алното положение на земеделските надничари:

«Макар че те живеят крайно скромно, тяхната заплата едва стига за

прехрана и жилище за тях и семействата им; за облекло им са нужни до-
пълнителни приходи. Атмосферата на техните жилища — във връзка с

другите лишения — особено много излага тази класа на заболяване от

тиф и туберкулоза.»*187к
[*187к Пак там, стр. 21, 13]

Затова няма нищо чудно, че докладващи единодушно свидетелтвет,

че редиците на тази класа са пропити от мрачно недоволство, че тя

желае връщане на миналото, ненавижда настоящето, отчаяна от бъ-

дещето, поддадена на пагубно влияние на демагози и има една

единствена фикс-идея — да се изсели в Америка. Ето в каква приказ-

на земя с млечни реки и захарни брегове превърна Зеления Ерин

(древно име на Ирландия) великата малтусианска панацея — обез-

людяването!

Достатъчен е един пример, за да видим какъв хубав живот живеят

ирландските манифактурни работници:

«През моята последна инспекция на Северна Ирландия — казва анг-
лийският фабричен инспектор Робeрт Бейкър — мен ме поразиха усили-

ята на един опитен ирландски работник да даде със своите оскъдни
средства образование на своите деца. Аз предавам неговите показания

дума по дума, както ги чух от неговата уста. Че той наистина беше опи-

тен фабричен работник — това се вижда от факта, че го поставяха на
работа за артикули за манчестърския пазар. Джонсън: Аз съм beetler

[който гръсти лен] и работя от 6 сутрин до 11 часà през нощта, от поне-
делник до петък; в събота свършваме в 6 часà вечерта и имаме 3 часа за

хранене и почивка. Имам пет деца. За тая работа получавам 10 шилинга
и 6 пенса седмично; жена ми също работи и изкарва 5 шилинга седмич-

но. Най-голямото момиче, дванайсетгодишно, се грижи за къщата. Тя е

наша готвачка и единствена помощница. Тя приготвя по-малките за учи-
лище. Жена ми става заедно с мен и заедно излизаме от къщи. Едно мо-

миче, което минава край нашата къща, ме буди в пет и половина сутрин.

173