Page 175 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

лени магнати. Да се мисли, че рентата и печалбата могат някога да

бъдат „извънмерни” или че тяхното изобилие се намира в някаква

връзка с изобилието на народната мизерия — това, естествено, било
колкото „непочтена”, толкова и „нездрава” представа. Лордът се при-

държал към фактите. А факт е, че колкото намалява броят на ирлан-

дското население, толкова набъбват рентите, че обезлюдяването на

страната е „добре дошло” за земевладелците, а значи и за земята, а

значи и за народа, който е само принадлежност на земята! И тъй,

лордът заявява, че Ирландия е все още пренаселена и че потокът на

емиграцията тече все още твърде мудно. За да бъде напълно щаст-
лива, Ирландия трябвало да се отърве още от поне (⅓ милион ра-

ботници. Никой не бива да си въобразява, че този лорд — на това от-

горе и поетичен — е лекар от школата на Санградо, който всеки път,

когато не забелязвал подобрение у свой пациент, предписвал кръво-

пускане и все отново кръвопускане, докато най-сетне пациентът за-

едно с кръвта си се отървавал и от живота си. Лорд Дюфрен иска но-

во кръвопускане само от ⅓ милион, вместо от около 2 милиона души,
без премахването на които наистина не може да се възца-

ри хилядолетната Ирландия. Това лесно се доказва.

Брой и размер на арендуваните земи в Ирландия в 1864 г.

[188a Общата площ включва и „торфените тресавища и пустите земи”.]

175