Page 174 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 174

Ние нищо не ядем преди работа. Дванадесетгодишното дете се грижи за
            по-малките  през  деня.  Закусваме  в  8  часà  и  за  закуската си  отиваме

            вкъщи. Чай пием веднъж през седмицата; иначе ядем каша, понякога от

            овесено  брашно,  понякога  от  царевично,  според  каквото  си  набавим.
            През зимата туряме и малко захар и вода към царевичното брашно. През

            лятото събираме малко картофи, които сами садим на късче земя, а ко-
            гато ги свършим — пак се връщаме към кашата. И така върви ден след

            ден, празник и делник, цяла година. Аз всяка вечер подир дневен труд
            съм много уморен. Хапка месо виждаме по изключение, но много рядко.

            Три от нашите деца ходят на училище и там за всяко плащаме по един

            пенс седмично. Наемът ни за квартирата е 9 пенса седмично, торф и го-
            риво струват най-малко 1 шилинг и 6 пенса на две седмици.»*188

            [*188 „Reports of Insp. of Fact. 31st Oct. 1866”, стр. 96]


      Това са ирландските заплати, това е ирландският живот!



      И наистина, мизерията в Ирландия е пак въпрос на деня в Англия. В

      края на 1866 и в началото на 1867 г. един от ирландските поземлени

      магнати, лорд Дюфрен, поиска на страниците на „Таймс“ да разреши
      този въпрос. „Колко човечно от страна на такъв важен господин!“



      От таблица Д видяхме, че докато през 1864 г. от общата печалба от 4

      363 610 ф.ст. трима гешефтари прибрали само 262 610 ф.ст., през

      1865 г. същите тия трима виртуози на „самоотказването” са прибрали

      от общата печалба 4 669 979 ф.ст. цели 274 443 ф.ст.; през 1864 г. 26
      гешефтари прибрали 646 377 ф.ст., а през 1865 г. 28 гешефтари —

      736 443 ф.ст.; през 1864 г. 121 гешефтари — 1 066 912 ф.ст., а през

      1865 г. 186 гешефтари — 1 320 996 ф.ст.; през 1864 г. 1 131 гешефта-

      ри — 2 150 813 ф.ст., почти половината от общата годишна печалба,

      а през 1865 г. 1 194 гешефтари — 2 418 933 ф.ст., повече от полови-

      ната от общата годишна печалба. Но лъвският пай от годишната на-

      ционална  поземлена  рента,  поглъщан  от  нищожен  брой  поземлени
      магнати в Англия, Шотландия и Ирландия, е така чудовищно голям,

      че английската държавническа мъдрост крие статистическия матери-

      ал за поделянето на печалбата. Лорд Дюфрен е един от тия позем-




                                                           174
   169   170   171   172   173   174   175   176   177   178   179