Page 176 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 176

Централизацията унищожила от 1851 до 1861 г. главно арендовани

      земи от първите три категории, под 1 и не над 15 акра. Най-напред

      трябва да изчезнат те. Това означава 307 058 „излишни” арендатори,
      а като се причислят и семействата, средно най-малко по 4 души — 1

      228 232 души. При невероятната предпоставка, че ¼ от тях могат об-

      ратно да бъдат усвоени след като завърши Земеделската революция,

      остават за изселване 921 174 души. Категории 4, 5, 6, от 15 до 100

      акра, както отдавна е известно в Англия, са твърде малки за капита-

      листическо производство на жито, а за овцевъдство са почти изчез-

      ващи величини. Значи, при същите предпоставки от по-рано, трябва
      да  се  изселят  още  788  761  души,  общо:  1  709  532.  А  тъй  ка-

      то апетитът идва с яденето, очите на рентиера скоро откриват, че

      Ирландия и с 3½ милиона все още мизерства, и то мизерства, защото

      е пренаселена, така че нейното обезлюдяване ще трябва да отиде

      още по-далеч, за да може тя да изпълни истинското си предназначе-

      ние — да бъде английско пасище за едър и дребен добитък.*188б

      [*188б B трета книга на това съчинение — в отдела за поземлената собстве-
      ност — аз по-подробно ще изследвам как отделни земевладелци, и английс-

      кото законодателство планомерно използуват глада и свързаните с него ус-
      ловия, за да прокарат насилствено аграрната революция и да разредят на-

      селението  на  Ирландия  до  размер,  изгоден  за  лендлордовете.  Там  ще  се
      върна и към положението на дребните арендатори и на селските работници.

      Тук само един цитат. Насау У. Сениор казва в своето посмъртно издадено

      съчинение:  „Journals,  Conversations  and  Essays  relating  to  Ireland“,  2  тома,
      Лондон, 1868 г., том II, стр. 282:



             «Д-р Дж. уместно забелязва, че у нас има закон за бедните и че той е
             великолепно средство да даде победа на лендлордовете; друго такова

             средство е емиграцията. Нито един приятел на Ирландия не може да
             пожелае удължаване на войната (между лендлордове и дребни келтски

             арендатори); още по-малко пък — тя да свърши с победа на арендато-

             рите… Колкото по-скоро свърши тя (войната), колкото по-скоро Ирлан-
             дия се превърне в страна-пасище — със сравнително малко население,

             което е необходимо за една страна-пасище, толкова по-добре ще бъде





                                                           176
   171   172   173   174   175   176   177   178   179   180   181