Page 228 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 228

(Единбург — Mocк. ред.], 1803 г., том ІІ, стр. 74)]


      Толкова труд е бил нужен, за да бъдат родени „вечните природни за-

      кони”  на  капиталистическия  начин  на  производство,  за  да  бъде  из-

      вършен процесът на отделяне на работниците от условията на труда,

      за да се превърнат на единия полюс обществените средства за про-

      изводство и за живот в капитал, а на противоположния полюс qg248 — на-
      родната маса в наемни работници, в „свободни“ „работещи бедни“ —


      този  шедьовър  на  модерната  история.*248  Ако  парите,  според

      Ожиè, се раждат „с природни кървави петна на едната буза“,*249 то

      при капитала от самото му раждане капе кръв и мръсотия от всичките

      му пори от главата до петите.*250
      [*249 Мари Ожие, Du Credit Public]


      [*250 „Капиталът — казва сътрудник на „Квартърли ривю“ — избягва смуто-
      ве и кавги и по своята природа е боязлив. Това е много вярно, но все пак то

      не е цялата истина. Капиталът се ужасява от отсъствието на печалба или от
      твърде  малка  печалба,  както  природата  —  от  празното  пространство.  При

      съответна печалба капиталът става смел. При сигурни 10% той вече може да

      бъде употребен навсякъде; при 20% той се оживява; при 50% той става бе-
      зумно смел; за 100% той погазва с краката си всички човешки закони; при

      300% няма престъпление, на което той да не се реши — дори с риск да увис-
      не на бесилката. Ако смутовете и кавгите принасят печалба, той ще ги под-

      бужда. Доказателство: контрабандата и търговията с роби.“ (Т. Дж. Дънинг,
      Trade-Unions etq., стр. 36)]



                                                           jxq25
                                                       (горе)

        7. Историческата тенденция на капиталистическото натрупване

      Към  какво  се  свежда  първоначалното  натрупване  на  капитала,  т.е.

      неговият  исторически  генезис?  Доколкото  тя  не  е  непосредствено

      превръщане на робите и крепостните в наемни работници, значи до-

      колкото не е проста промяна на формата, тя означава сaмо експроп-
      риацията на непосредствения производител, т.е. разпадането на она-

      зи частна собственост, основана на собствен труд.





                                                           228
   223   224   225   226   227   228   229   230   231   232   233