Page 228 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

(Единбург — Mocк. ред.], 1803 г., том ІІ, стр. 74)]

Толкова труд е бил нужен, за да бъдат родени „вечните природни за-

кони” на капиталистическия начин на производство, за да бъде из-

вършен процесът на отделяне на работниците от условията на труда,

за да се превърнат на единия полюс обществените средства за про-

изводство и за живот в капитал, а на противоположния полюс qg248 — на-
родната маса в наемни работници, в „свободни“ „работещи бедни“ —

този шедьовър на модерната история.*248 Ако парите, според

Ожиè, се раждат „с природни кървави петна на едната буза“,*249 то

при капитала от самото му раждане капе кръв и мръсотия от всичките

му пори от главата до петите.*250
[*249 Мари Ожие, Du Credit Public]

[*250 „Капиталът — казва сътрудник на „Квартърли ривю“ — избягва смуто-
ве и кавги и по своята природа е боязлив. Това е много вярно, но все пак то

не е цялата истина. Капиталът се ужасява от отсъствието на печалба или от
твърде малка печалба, както природата — от празното пространство. При

съответна печалба капиталът става смел. При сигурни 10% той вече може да

бъде употребен навсякъде; при 20% той се оживява; при 50% той става бе-
зумно смел; за 100% той погазва с краката си всички човешки закони; при

300% няма престъпление, на което той да не се реши — дори с риск да увис-
не на бесилката. Ако смутовете и кавгите принасят печалба, той ще ги под-

бужда. Доказателство: контрабандата и търговията с роби.“ (Т. Дж. Дънинг,
Trade-Unions etq., стр. 36)]

jxq25
(горе)

7. Историческата тенденция на капиталистическото натрупване

Към какво се свежда първоначалното натрупване на капитала, т.е.

неговият исторически генезис? Доколкото тя не е непосредствено

превръщане на робите и крепостните в наемни работници, значи до-

колкото не е проста промяна на формата, тя означава сaмо експроп-
риацията на непосредствения производител, т.е. разпадането на она-

зи частна собственост, основана на собствен труд.

228