Page 229 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 229
Частната собственост, като противоположност на обществената, на
колективната собственост, съществува само там, където средствата
на труда и външните условия на труда принадлежат на частни лица.
Но според това дали тези частни лица са работници или неработни-
ци — и частната собственост има различен характер. Безкрайните
нюанси, които тя има на пръв поглед, отразяват само междин-
ни състояния, които лежат между тези две крайности.
Частната собственост на работника върху неговите средства за про-
изводство е основата на дребното производство, а дребното произ-
водство е необходимо условие за развитие на общественото произ-
водство и на свободната индивидуалност на самия работник. Наисти-
на, този начин на производство съществува и в рамките на робството,
на крепостничеството и на други отношения на зависимост. Но той
процъфтява, развива цялата своя енергия, завоюва адекватната си
класическа форма само там, където работникът е свободен частен
собственик на своите, контролирани от самия него трудови условия:
селянинът — на земята, която обработва, занаятчията — на инстру-
мента, който той владее като виртуоз.
Този начин на производство предпоставя раздробяване на земята и
на другите средства за производство. Той изключва както концентра-
цията на последните, тъй и кооперацията, разделението на труда
вътре в един и същ производствен процес, общественото владение и
регулиране на природата, свободното развитие на обществените
производителни сили. Той е съвместим само с тесните саморасли
граници на производството и обществото. Да иска човек да го увеко-
вечи — това би значило, както с право казва Пекьор, „да се узакони
всеобщата посредственост”. На известно стъпало той сам поражда
материалните средства за своето унищожение. От този момент в ут-
робата на обществото се раздвижват сили и страсти, които се чувст-
вуват сковани от него. Той трябва да бъде унищожен и бива унищо-
жен. Неговото унищожаване, превръщането на индивидуалните и
разпръснати средства за производство в обществено концентрирани,
229