Page 229 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 229

Частната  собственост,  като  противоположност  на  обществената,  на

      колективната собственост, съществува само там, където средствата

      на труда и външните условия на труда принадлежат на частни лица.
      Но според това дали тези частни лица са работници или неработни-

      ци —  и  частната  собственост  има  различен  характер.  Безкрайните

      нюанси,  които  тя  има  на  пръв  поглед,  отразяват  само  междин-

      ни състояния, които лежат между тези две крайности.



      Частната собственост на работника върху неговите средства за про-
      изводство е основата на дребното производство, а дребното произ-

      водство е необходимо условие за развитие на общественото произ-

      водство и на свободната индивидуалност на самия работник. Наисти-

      на, този начин на производство съществува и в рамките на робството,

      на крепостничеството и на други отношения на зависимост. Но той

      процъфтява, развива цялата своя енергия, завоюва адекватната си

      класическа  форма  само  там, където  работникът  е  свободен  частен
      собственик на своите, контролирани от самия него трудови условия:

      селянинът — на земята, която обработва, занаятчията — на инстру-

      мента, който той владее като виртуоз.



      Този начин на производство предпоставя раздробяване на земята и

      на другите средства за производство. Той изключва както концентра-

      цията  на  последните,  тъй  и  кооперацията,  разделението  на  труда

      вътре в един и същ производствен процес, общественото владение и
      регулиране  на  природата,  свободното  развитие  на  обществените

      производителни  сили.  Той  е  съвместим  само  с  тесните  саморасли

      граници на производството и обществото. Да иска човек да го увеко-

      вечи — това би значило, както с право казва Пекьор, „да се узакони

      всеобщата  посредственост”.  На  известно  стъпало  той  сам  поражда

      материалните средства за своето унищожение. От този момент в ут-

      робата на обществото се раздвижват сили и страсти, които се чувст-
      вуват сковани от него. Той трябва да бъде унищожен и бива унищо-

      жен.  Неговото  унищожаване,  превръщането  на  индивидуалните  и

      разпръснати средства за производство в обществено концентрирани,


                                                           229
   224   225   226   227   228   229   230   231   232   233   234