Page 233 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 233

Тя забравя, че последният вид е не само пълна противоположност на

      първата, но и израства върху нейния гроб.


      В Западна Европа, отечеството на политическата икономия, процесът

      на първоначалното натрупване е малко или много завършено. Тук ка-

      питалистическият режим или направо си е подчинил цялото нацио-

      нално  производство,  или  пък  —  където икономическите  условия  са

      още недоразвити — той поне косвено контролира все още съществу-

      ващите наред с него западащи обществени слоеве, които принадле-
      жат на остарелия начин на производство. Колкото по-силно крещят

      фактите против идеологията на икономиста, с толкова по-страхливо

      усърдие и толкова по-умилително прилага той върху този готов свят

      на капитала правните и собственически представи на предкапиталис-

      тическия свят.



      Другояче стои работата в колониите. Там капиталистическият режим
      се натъква навсякъде на пречки в лицето на производителя, който ка-

      то притежател на своите собствени трудови условия със своя труд

      обогатява себе си, а не капиталиста. Противоречието между тези две

      диаметрално  противоположни  икономически  системи  тук  действа  в

      открито противоборство. Там където капиталистът има зад гърба си

      силата на своята метрополия, той се старае насилствено да разчисти

      от  своя  път  почиващия  на  собствен  труд  начин  на  производство  и

      присвояване. Същата заинтересованост, която в метрополията под-
      бужда  сикофанта  на  капитала,  икономиста,  теоретически  да  обяви

      капиталистическия начин на производство за негова пълна противо-

      положност, същата тая заинтересованост тук го кара „чистосърдечно

      да  си  каже  всичко” и  високо  да  прокламира  противоречието  между

      тези два начина на производство. За тази цел той изтъква, че разви-

      тието на обществената производителна сила на труда — коопераци-

      ята, разделението на труда, прилагането на машини в големи разме-
      ри и пр. — е невъзможно без експроприацията на работниците и съ-

      ответното превръщане на техиите средства за производство в капи-

      тал.  В  интерес на  тъй  нареченото  национално  богатство  той  търси


                                                           233
   228   229   230   231   232   233   234   235   236   237   238