Page 237 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

«Там където земята е твърде евтина и всички хора са свободни, където
всеки, който пожелае, може да получи парче земя за себе си — там не

само трудът е твърде скъп (относно частта за работника от целия му
продукт), но е голяма и мъчнотията да се получи комбиниран труд на

каквато и да е цена.»*263
[*263 Пак там, том I, стр. 247]

Тъй като в колониите още не съществува отделяне на работника от

условията на труд и от техния корен — земята, или съществува само
частично, или пък на твърде ограничено пространство — още не съ-

ществува и отделяне на земеделието от индустрията, нито унищоже-

ние на селската домашна индустрия, а в такъв случай откъде ще се

вземе вътрешният пазар за капитала?

«Нито една част от населението на Америка не е изключително земе-
делска, с изключение на робите и техните господари, които комбинират

капитал и труд за едри предприятия. Свободните американци, които са-

ми обработват земята, се занимават освен това и с много други работи.
Някои превозни средства и сечива, които те употребяват, обикновено са

изготвени от самите тях. Често сами строят своите къщи и сами карат
продукти от своята собствена индустрия на най-отдалечени пазари. Те

са предачи и тъкачи, фабрикуват масло и свещи, обувки и дрехи за свое
собствено потребление. В Америка земеделието често е странично заня-

тие на ковача, на воденичаря или на търговеца.»*264

[*264 Е. Г. Уейкфийлд, England and America, том I, стр. 21, 22]

Между такива чудаци къде остава поле за проява на „въздържанието”

на капиталиста?

Голямата прелест на капиталистическото производство се състои в

това, че то не само постоянно възпроизвежда наемния работник, но

и, съответно натрупването на капитала, винаги произвежда относи-

телна пренаселеност от наемни работници. По този начин законът за

търсенето и предлагането на труд се държи в правилни релси, коле-

банията на работната заплата се включват в граници, удобни за ка-

237