Page 236 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

то само там съществуват такива хора и условия, които биха могли да

пренесат един обществен договор от царството на мечтите в царст-

вото на реалността. Но защо тогава „систематичната колонизация“ е
противоположна на самораслата колонизация? А това тук:

«съмнително е дали в Северните щати на САЩ една десета част от на-

селението спада към категорията на наемните работници…qg260 А в Англия…
широката народна маса се състои от наемни работници.»?*260

Нещо повече, инстинктът на трудещото се човечество за самоексп-

роприация в чест на капитала е така нищожен, че робството, дори

според Уейкфийлд, е единствена саморасла основа на колониалното

богатство. Неговата систематична колонизация е просто oт немай
къде, тъй като тя, ще не ще, има работа със свободни хора, а не с

роби.

«Първите испански заселници в Сан-Доминго не получават никакви ра-

ботници от Испания. Но без работници (т.е. без робство) капиталът би
загинал или поне би се свил до такива дребни размери, при които всеки

индивид може да го употреби. Това наистина се извършило в последната
основана от англичаните колония, където голям капитал във вид на се-

мена,qg261 добитък и инструменти пропаднал поради липса на наемни работ-

ници и където нито един колонист не притежава повече капитал, откол-
кото може да употреби.»*261

Ние видяхме: експроприирането на земята на народните маси е ос-

новата на капиталистическия начин на производство. Напротив, същ-

ността на една свободна колония се състои в това, че масата на зе-

мята е още народна собственост и поради това всеки заселник може
да превърне част от нея в своя частна собственостqg262 и в свои индиви-

дуални средства за производство без да пречи на по-късните засел-

ници да извършват същата операция.*262 Това е тайната както за

процъфтяване на колониите, така и за язвата, която ги разяжда —

тяхната съпротива против заселването на капитала.

236