Page 235 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

господство над тях. Но в главата на икономиста тази тяхна капита-

листическа душа е така интимно венчана с тяхната веществена субс-

танция, че той във всички случаи ги нарича капитал, дори когато те са
точно обратното. Така е у Уейкфийлд. По-нататък: разпокъсването на

средствата за производство, като индивидуална собственост на мно-

жество независими един от друг, самостойно стопанисващи работни-

ци, той нарича равно поделяне на капитала. Икономистът в това от-

ношение прилича на феодалния юрист. И последният на чисто па-

рични отношения е лепил феодални юридически етикети.

«Ако — казва Уейкфийлд — капиталът се поделяше по равно между

всички членове на обществото, нито един човек нямаше да има интерес
да натрупва повече капитал, отколкото може сам да употреби със своите

собствени ръце. До известна степен такъв е случаят в някои нови амери-

кански колонии,qg258 където страстта към поземлена собственост пречи на

съществуването на класа от наемни работници.»*258

Следователно, докато работникът може да натрупва за самия себе си

— а той го може докогато остава собственик на своите средства за

производство, — капиталистическото натрупване и капиталистичес-

кият начин на производство са невъзможни. За тях липсва необходи-

мата им класа от наемни работници. Но по какъв начин е било пос-

тигнато в стара Европа експроприирането на трудовите условия на
работника и значи по какъв начин са били създадени капиталът и на-

емният труд? Чрез доста оригинален Обществен договор. „Човечес-

твото… е възприело един прост метод за насърчаване на натрупва-

нето на капитала“, която, то се знае, още от адамово време му се

мержелеела като крайна и единствена цел на неговото съществува-

не;qg259 „то се разделило на собственици на капитал и собственици на

труд… това разделяне е било резултат на доброволно разбирателст-

во и комбинация.“*259 С една дума: масата на човечеството екс-

проприирала сама себе си в чест на „натрупването на капитала“.

Би трябвало да очакваме, че инстинктът на този самоотвержен фана-

тизъм би трябвало да си отпусне юздите именно в колониите, тъй ка-

235