Page 238 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 238

питалистическата  експлоатация,  и  накрая  —  гарантира  се  толкова

      необходимата  социална  зависимост  на  работника  от  капиталиста,

      онова абсолютно отношение на зависимост, което у дома си, в мет-
      рополията, икономистът най-устато може да извърти в свободно до-

      говорно отношение между купувач и продавач, между еднакво неза-

      висими стокопритежатели, притежатели на стоката-капитал и на сто-

      ката-труд. Но в колониите тая прекрасна илюзия е изцяло раздрана.

      Абсолютното население тук расте много по-бързо отколкото в метро-

      полията, тъй като много работници се появяват на света вече възрас-

      тни — и въпреки това трудовият пазар е винаги недостатъчно пълен.
      Законът  за  търсенето  и  предлагането  на  труд се  проваля.  От  една

      страна старият свят постоянно хвърля все нов капитал, който ламти

      за  експлоатация  и  чувствува  потребност  от  въздържание;  от  друга

      страна редовното възпроизвеждане на наемни работници среща най-

      опърничави и отчасти непреодолими пречки. Какво ти произвеждане

      на превесен брой наемни работници в сравнение с натрупването на

      капитала! Днешният наемен работник утре става независим, самос-
      тойно стопанисващ селянин или занаятчия. Той изчезва от трудовия

      пазар — само че не влиза в трудовия дом. Това постоянно превръ-

      щане на наемните работници в независими производители, които ра-

      ботят за себе си вместо за капитала и обогатяват себе си вместо гос-

      подин капиталиста, оказва от своя страна много вредно обратно вли-

      яние върху състоянието на трудовия пазар. Не само че степента на

      експлоатация на наемния работник остава неприлично ниска, но на

      това отгоре той губи, заедно с отношението на зависимост, и чувст-

      вото на зависимост от „въздържащия“ се капиталист. Оттук произти-
      чат  всички  oния  неуредици,  които  тъй  хрисимо,  тъй  сладкодумно  и

      тъй трогателно описва нашият Е. Г. Уейкфийлд.
      qg265

      Притокът на наемен труд — оплаква се той — не е нито постоянен,
      нито равномерен, нито достатъчен. Той „винаги е не само твърде ма-


      лък, но и несигурен.”*265


            «Макар че продуктът, който трябва да бъде поделен между работник и


                                                           238
   233   234   235   236   237   238   239   240   241   242   243