Page 239 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 239
капиталист, е голям, работникът взема толкова голяма част, че скоро сам
става капиталист…qg266 Но само малцина могат да натрупат големи богатст-
ва — дори ако живеят необикновено дълго.»*266
Работниците чисто и просто не позволяват на капиталиста да се въз-
държа от заплащането на по-голямата част от техния труд! На него
нищо не му помага и ако се изхитри да внесе от Европа, заедно със
своя капитал, и свои собствени работници.qg267
«Те скоро престават да бъдат наемни работници, скоро се превръщат в
независими селяни или дори в конкуренти на своите стари господари на
самия работен пазар.»*267
Какъв ужас! Добрият капиталист сам, със своите собствени хубави
парички, е докарал от Европа своите собствени живи конкуренти! То-
ва е вече връх на всичко! Не е чудно, че Уекфилд се оплаква от лип-
са на отношение на зависимост и на чувство на зависимост у наемни-
те работници в колониите.
«Поради високите работни заплати — казва неговият ученик Меривейл
— в колониите съществува страстна потребност от по-евтин и по-
подчинен труд, от такава класа, на която капиталистът да може да дикту-
ва условията, вместо да му ги диктува тя… В старите цивилизовани
страни работникът, макар и свободен,qg268 по силата на природните закони е
зависим от капиталиста, а в колониите тази зависимост трябва да бъде
създадена чрез изкуствени средства.»*268qg269
Но каква е според Уейкфийлд последицата от тази неуредица в коло-
ниите? Една „варварска системa на разпиляване” на производители-
те и на националното богатство.*269 Раздробяването на средства-
та за производство между безброй самостойно стопанисващи собст-
веници унищожава, заедно с централизацията на капитала, още и
всяка основа на комбинирания труд. Всяко дългосрочно предприятие,
което се разпростира на дълги години и изисква авансиране на осно-
вен капитал, се натъква на пречки при своето осъществяване. В Ев-
239