Page 239 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

капиталист, е голям, работникът взема толкова голяма част, че скоро сам
става капиталист…qg266 Но само малцина могат да натрупат големи богатст-

ва — дори ако живеят необикновено дълго.»*266

Работниците чисто и просто не позволяват на капиталиста да се въз-

държа от заплащането на по-голямата част от техния труд! На него

нищо не му помага и ако се изхитри да внесе от Европа, заедно със
своя капитал, и свои собствени работници.qg267

«Те скоро престават да бъдат наемни работници, скоро се превръщат в

независими селяни или дори в конкуренти на своите стари господари на

самия работен пазар.»*267

Какъв ужас! Добрият капиталист сам, със своите собствени хубави

парички, е докарал от Европа своите собствени живи конкуренти! То-

ва е вече връх на всичко! Не е чудно, че Уекфилд се оплаква от лип-

са на отношение на зависимост и на чувство на зависимост у наемни-

те работници в колониите.

«Поради високите работни заплати — казва неговият ученик Меривейл

— в колониите съществува страстна потребност от по-евтин и по-
подчинен труд, от такава класа, на която капиталистът да може да дикту-

ва условията, вместо да му ги диктува тя… В старите цивилизовани

страни работникът, макар и свободен,qg268 по силата на природните закони е
зависим от капиталиста, а в колониите тази зависимост трябва да бъде

създадена чрез изкуствени средства.»*268qg269

Но каква е според Уейкфийлд последицата от тази неуредица в коло-
ниите? Една „варварска системa на разпиляване” на производители-

те и на националното богатство.*269 Раздробяването на средства-

та за производство между безброй самостойно стопанисващи собст-

веници унищожава, заедно с централизацията на капитала, още и

всяка основа на комбинирания труд. Всяко дългосрочно предприятие,

което се разпростира на дълги години и изисква авансиране на осно-
вен капитал, се натъква на пречки при своето осъществяване. В Ев-

239